Като ме взеха в казармата 2 месеца до клетвата и още месец след това не видях компютър. Питаха, разпитваха, подозираха ме тъпите военни аджеба нямам ли компютър да го занеса там, обещаваха кви ли не благинки, ама аз като комунист на разпит - казвам нямам компютър и не мога да работя. И не съжалявам. Това беше лятно време, навън си лежах по ливадите, а ако се бях скътал щях по цял ден да кисна в задимената канцелария на ротния и да слушам простотиите на ефрейторите. В крайна сметка на казарма като на казарма. После вече в МО2 понабирах по 2-3 странички генералски речи дневно и съм се смял от сърце, с по-наивни неща не съм се срещал.
Много се отконих от темата, извинявам се на първоавтора.