Не искам да се заяждам защото мисля че идеята на конкурса не е лоша. Но някакси не е редно да се слагат такива условности:

1. тестове с "подходяща" сложност - не мога да се сетя за определение на "подходящ", което да е приложимо при такъв конкурс. За мен може да са подходящи тестове с къси решения, или пък с малка матрица или с много цветове и т.н. Как може да се оцени, че тестовета са наистина с "подходяща" сложност?

2. ще използваме "достатъчен" брой тестови примери - тук се сещам за определение на "достатъчен брой" - най-малкият брой необходим за да се вземе решение. Например 1 тест. Ако повече от една програма дава решение с минимален брой ходове и за ЕДНАКВО време (дали напрактика е възможно?) се прави още един тест и т.н. докато достигнем до "достатъчният брой". Разбира се така може да се окаже че са подбрали за първи тест някакъв частен случай, който да облагодетелства едно или друго решение - т.е. "неподходяща" (или пък "подходяща") сложност. По просто беше да се каже "ще направим 100 теста и после дузпи"

3. Схемата на оценяване (колкото и да е условна) трябва да се публикува заедно с обявяването на конкурса, а не както в случая на 23.06. Значи ако съм направил нешо до 23-ти после трябва да го заеба и да почна пак!

4. Никъде във въпросната схема на оценяване не видях какво ще е наказанието за "лошо документиране". Значи щом е допуснат -> отговаря на поставените условия -> оценяват си го по правилата и това е!

5. Наистина, защо не казват кои са членовете на комисията? При толкова условности участниците могат да разчитат ЕДИНСТВЕНО на компетентността, авторитета и морала на комисията. Вярно е и обратното - участие в комисията на такъв конкурс има последствия върху авторитета на комисаря. Явно не мислят, че тези последствия са позитивни. И с право.