Ами аз не съм, нали знаеш - морски свинчета, едно друго.... Не като да ми е липсвало желание де.

Като ученичка ми се смееха съучениците, защото си носех книги за Паскал в раницата, заедно с дамските превръзки, много била неправилна комбинацията... Но като стана време да се пишат проекти по информатика никой не се оплакваше от тия, дето им ги пишех
После, о радост! Приеха ме у ФМИ-то, първата година беше диво - събирахме се с колегите да гледаме Хакери и да пишем някакви гъзарийки, да измисляме как да направим най-хитро задачите от домашното.. после ни дойде акъла в главите.... като ни го навряха дебелия - във втори курс всички бачкахме по разни мизерни фирмици, уж опит да трупаме... В трети курс най-накрая успях да събера пари за собствен комп.... ама беше вече късно, младежкия ентусиазъм така зверски ми се беше изпарил
Зарязахме ученето, ходехме само за изпити, провалихме си както обучението, така и развитието в работата, направо си загубихме интереса и ентусиазма, остана само безбрежното море от нискокачествен код.... Сега сме шайка безмозъчни калъпирани занаятчийски кодери, квото ни кажат, тва пишем, на конвейр... мъка, мъкаааа.....
Студенстки години, чуден живот... къде отлетехте мечти и надежди...

Баси, нещо ме разтрогнахте, чак душата си излях... Ох, нищо лично към никого, но спирам да отговарям на другите след това постинг, нещо ми стана криво.... Отивам да си сипя една бира, може и водка.... Наздраве от мен на всички, които са успели да станат програмисти

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die