Мениджмънта и на двете места (и не само там) страда от грандомания и се нахвърля на проекти, за които няма нито ресурс, нито опит. След като се започне някакъв такъв проект, се дава газ до дупка и се работи вечер до късно, събота, неделя, че и на официални празници - без допълнително заплащане, разбира се. При това изстискване все пак се изкарва нещо завършено като продукт и се отчита голяма стъпка в развитието на фирмата. Пък и защо не - щом като има кой да си дава здравето за благото на фирмата и да плаща за грешките на некадърния мениджмънт, какво му е лошото? И разбира се, ако стане провал - това е заради мързела, некомпетентността и т.н. на програмистите и няма нищо общо с професионалните "качества" на мениджърите.

Темата за екипа е доста предъвквана там - като виждането е, че когато работиш по проект с някой, който не си върши работата, ама е някакво протеже, е проява на лош вкус да роптаеш и че след като шефа така е казал, ти трябва да вършиш цялата черна работа и да си доволен, че получаваш заплата. И в никакъв случай да не се оплакваш от колегите си. От друга страна, протежетата често те топят пред шефа зад гърба ти, дори и да няма причина за това.

За заплати - ако си нахален, можеш да взимаш и повече от средното. Дори понякога дават и премии на работарите, особено ако има опасност някой да се осъзнае и да напусне, но като цяло не плащат кой знае колко много само за това, че си вършиш работата.

Не е чак като еврейските фирми (май те са еталона за дъното), но си е българска работа и е малко в стил "криворазбраната цивилизация" по отношение на прилагането на западните методи за мениджмънт. Не абсолютно всички от шефовете, но достатъчно за да се явяват спирачка, са едни префърцунени мамини лигльовци, чийто главички бъкат от гениални идеи и най-лошото е, че се опитват да ги реализират дори и на самоубийствена цена, която обаче се плаща най-вече от програмистите.