принципът е на компенсирането, на едно нещо с друго.

значи, важното е, че едно нещо замества друго нещо. ако има психологическа нужда от самодоволство, тя се покрива с различни дейности. при невъзможност да се упражняват някои от тях (така както ни се иска), се увеличава упражняването на останалите. това бива регистрирано от обществото като аномалия, или комплекс (например). както и да е - обществото винаги е право. :)

така според народната митология самозадоволяването се коментира като компенсиращо липсата на други форми на сексуална активност, макар някои да твърдят, че то е сексуално преживяване от различно естество, тоест, няма какво да се компенсира (попада в друга категория). това естествено е спорно, и вместо да навлизаме в усложнения, можем да заобиколим, чрез уточнението, че човек има ограничен ресурс от физическа/психическа енергия и време, така че една дейност винаги може бъде схваната като компенсираща друга. всъщнот, това не е само отвлечено съждение, а доста ежедневна истина.