втори клас си правех игри за 8-цата

завършила съм математическа гиманзия - профил физика и информатика

можех да стана програмист, но ми е станало скучно

Якооооо!!! На човек му иде да крещи от радост (или от квото там...)

По-лошото е че това за което говори мацката все повече се превръща в реалност (за което тя естествено не е виновна.) За фирмите са по-ценни посредствени копеленца които бълват JS и HTML, отколкото хора които могат да си вършат интелигентно работата. (То не че мозъците днес ги товарят с нещо по-различно от JS и HTML.)

Основната причина за това е че посредствеността е предсказуема, на нея може да се разчита, и може да се очаква тя да спазва срокове, защото нещата които прави са сравнително простички. Това е мечтата на мениджъра - да дръпне ръчката, и после да иде да си пие кафето, като си знае че работата "се върши." За такова нещо не ти трябват "брилянтни" програмисти - то е все едно да ковеш пирони с логаритмична линийка.

Трудно е човек да прави големи неща в такъв бизнес, защото хората очакват "резултати" - не че не са прави, цялата борба е за "резултатите," но има разлика между резултата от мача и резултата от работата на програмиста, а мениджърите очакват по-скоро футболен резултат (или, ако може, още по-добре баскетболен, че по-добре изглеждат графиките ;)

Затова и работата се изражда в "копане" - правене на неща които лесно се отчитат (и минават) пред началството. В крайна сметка, как да "отчетеш" в края на работния ден кво си "измислил," примерно, и как да обясниш на тези които ти дават заплатата що е то "мислене," има ли то почва у нас, и как точно това което "мислиш" се отразява на това колко бързо и качествено се върши работата, както и на цените за maintenance (който още не е започнал) и т.н., абе въобще - каква е алтернативата на "правилния" начин, и защо тя не е за предпочитане. Просто не 'фаща дикиш.

Quidquid latine dictum sit, altum viditur