Откак отидох в СМГ-то 87-а заговорих на нашите за компютър, а единствената възможност (освен ATARI или едни други (ся не се сещам) на старо) беше 8Д-то (82 & 8М бяха бая скъпи). Един срок ги обработвах, и те накрая склониха, ако успехът ми е >= 5,50 ще ми вземат. Как съм се напъвал да уча безинтересни неща (само математика, физика и програмиране ме интересуваха тогава), не е истина, ама завърших с 5,59. И началото на 9-ти клас нашите ми взеха. В разстояние на 2 месеца още двама съученици си взеха 8Д. Всичко беше супер година и половина - две, после се отчаях от възможностите на тоя компютър (от 10-и клас в училище бачкахме на 16-ки), узаст .... Към края на 11-и клас и тримата вече искахме да ги продаваме, ама купувачи нъц. Единият успя, аз не. 95-та го подарих на един хахо и така се отървах от него.

Всъщност първото ми разочарование дойде веднага - той смяташе само с плаваща запетая и закръгляше. 2^16 = 65 536 . 001 според него, като го занесох с бащата на сервиз, там ми обясниха подкупническата, че нали съм знаел как се правели тия сметки с експонента и т.н. ... Само зарад тая неефективност при целочисленото пресмятане си струва човек да се откаже от Базика доживот.

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...