кажи как да оправдаем С++ че е толкова рестриктивен в раздела указатели към членфункции.
точно в момента страшно се нуждая във работата си, да мога да взема адреса на произволна членфункция. да обаче курец - механизмите на С++ за ползване на такива указатели са толкова зле, че няма накъде повече. ето ти си направил нещо подобно - викаш конструктор и деструктор на стринг върху памет заделена като нещо друго. в колекциите на мфц правят същия номер. между другото не знаех тоя начин за викане на конструктор, без заделяне на памет, който си ползвал. в мфц пазят буфер с начално инициализирана памет и просто го копират върху празното място.
така, ти знаеш че това е стринг в дизайн тайм, а за съжаление при мен има тая особеност че класа става известен чак по време на изпълнение. което значи - трябва ми адреса на конструктора и деструктора, а за съжаление някой е решил че не трябва да могат да се вземат. дори да ми трябва адреса на обикновена член функция, С++ пак е ултра бюрократизиран - не дава адреса да се кастне към воид*, което значи че не мога да си направа универсална функция на която да подавам адресите като параметър. щото представи си можело да направя някаква беля. че мен ако ме беше страх да не направя беля, щях да пиша на ява бе таранкоолу. и така, ето ме с вързани ръце, защото в кратък миг на умпопомрачение, някой е бил обсебен от духа на джавата.
сега като пълен идиот трябва да пиша разни шибани темплейти, които се компилират толкова пъти, колкото различни аргумента съм им дал, че дори и това не стига, а трябва да вземам адреса на функциите които ми трябват една по една, всяка на три реда - първо вземам адреса, после вземам адреса на адреса, вече него го каствам към воид**, че от там вече вземам воид*. отврат.
както се сещаш, темплейта с който започнах темата ми е всъщност метода за викане на деструктора - много сакато решение, но какво да правим. а конструктора го викам по метода който ползват в мфц колекциите - запазвам памет.