Да, добре е работата и удоволствието да съвпадат, защото хората казват: "жена и работа насила не се взимат". Но това е в идеалния случай. В 95% от случаите обаче ние сме принудени да работим. Защото трябва да се яде. Защото трябва да се живее. Човек знае 2 и 200. Ако си бил на 2 - знаеш цената на труда си. Ако си на 200 - добре е да видиш и 2, за да се цениш повече.
Всичко е относително.

В живота няма черно, няма и бяло. Всичко е в оттенъци на сивото. Всички правим компромиси с едно или друго нещо. Каква е ползата да си седиш вкъщи, да правиш турбо яки неща, които много те кефят, но никой да не ти дава пари за това? Разбира се, ако имаш хотел на морето, който да ти носи пара - никакъв проблем! Но ако имаш жена и деца и никой, който да ти подаде ръка - ще бухаш джаваскрипт, визуал бъзик, перл, пхп и секви други не чак дотам приятни (от моя гледна точка) неща, само и само в началото на следващия месец да напълниш хладилника. А то с течение на времето човек си стъпва на краката, започва да се оглежда, вижда, че има и други, по-интересни и по-добре платени работи. И стремежът, разбира се, е към по-добре платената работа. Поне аз така мисля.

"Парите не миришат" е казал един римски император на сина си по повод на множеството платени клозети в Рим.