Малко силничко е това изказване "За безмерната човешка алчност". Има алчност в нашите среди, ама чак безмерна - не.

Повечето хора си избират работата по заплатата и по вида на офиса - неща, които лесно се виждат. Интервюиращият, обикновено някакъв шеф във фирмата, естествено е ухилен до уши, сваля звезди от небето и представя морето до колене на кандидата, който е харесал. След месец-два вече, кандидатът разбира истината.

Да, има хора, които мислят само за пари и са в състояние да бачкат без да им мига окото и най-тъпата и тежка работа в условия на казармен ред, налаган от смотани шефове и в среда на неприятни колеги, стига заплатата да е добра. Има и други, които са притиснати от обстоятелствата и правят същото, но с голяма погунса, скърцане на зъби и късане на нерви. А има и трети, които дори да им трябват много пари, но предпочитат да си пазят здравето и нервите и да си живеят по-приятно в тези хубави "програмистки" години (до 30).