Ми ето кво ми хрумна по въпроса:

1. Пишеш на кирилица, щото не е полезно за зрението на хората, които те четат

2. Намираш някой, дето добре разбира от структура на речта и стихотворенията, щото е важно. Аз не разбирам и сигурно греша по-надолу.

3. Правиш речник с думи, за които пазиш информация какви части от речта са, множествено число и разни многобройни подробности, които ще изскочат в процеса на измисляне

4. Правиш речник със шаблони А, които специфицират структурата на всеки ред, дефинират множество от позволени думи (да са в един контекст)

5. Речник с друг вид шаблони Б за структурата на стихотворението (рима през ред, незнамсикакво още).

6. Алгоритъма ти за всеки ред от стихчето си избира подходящ шаблон А, попълва го, като следи броя на сричките, завършека на реда и т.н. да отговарят на шаблон Б.

Сигурно част от попълването на речниците може да стане с анализ на подходящ текст, но много взехме да задълбаваме. Аз от поезия грам не разбирам, ама това не би ли трябвало да е творчески процес, а не някво желязо да го мисли?
А, и ако вземеш да разцъкаш как са правени разни чат-ботове със сигурност ще ти хрумнат идеи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите