Зависи, има различни фази и развития, но общо взето май за съжаление е така. Но все пак има и възможности за съхранение, постепенно почваш да не си даваш много зор, почваш да работиш повече над себе си, да експериментираш разни номера, особено ако работиш МС технологии възможностите са неограничени. В един момент бавно и полека усещаш как стреса понамалява, допускаш няколко бъга и ги оправяш следващите няколко месеца, както преди това са го правили другите маймуняци и така докато фалира фирмата, ако фирмата не фалира или не те уволят, така може да си кюташ до пенсия. Това е ако разбира се нямаш мераци да ставаш началник.

Ако искаш да ставаш началник е мнооого важно да не показваш абсолютно никакви големи програмистки умения. Добрите програмистки умения са смъртта на менжерстването! Напротив, трябва да имаш пипъл скилз, което ще рече да се мазниш на началството, да клюкарстваш, много е важно винаги да идваш на време на работа и да се оплакваш тактично колко много работа ти се е събрала и ти трябват помощници и никога ама никога да не приключваш нещо навреме. Тва са ми впечатленията от корпорации стигнали до фазата формализиране и обюрократизиране. Такива фирми оживяват ако си намерят някаква ниша, в която да съществуват, колкото и неефективно да действат, там стреса е минимален и са възможни горните две кариери.

Всички останали фирми, които се борят да намерят тепърва ниша, установят пазар и клиенти и все още растат са хаос, стрес и простотии поради неустановените правила.