Е, пак стана флейм.

> "Но C/C++ програмистите рядко алокират в унес като жабарите. Ако на един добър C++ програмист му се налага да алокира множество малки обекти ще го направи с по-големи блокове и placement new, или с по-сложен RecordManager. "

Ами от доста време работя на едно място, където се пише САМО на C++, (големи проекти - по към 200000 - 250000 реда C++) и познай какво?

1. Въпреки, че честно казано кода се влачи като ... задник, никой не е намерил време, желание, смелост, etc. да напише и едно единствено placement new. Даже си мисля че ако някой го направи ще го обвинят че се прави на интересен и само затормозява работата etc. Девиза е - не искаме нищо прекалено странно, нищо прекалено добро и нищо прекалено лошо :)

2. Единствения път когато имам спомен да се е работило по управлението на паметта беше когато ми възложиха "задачка": Find the memory damage.

3. Това че не си виждал повторно използване на деалокирана памет най-вероятно означава че просто проектите по които си работил не са натрупали критична маса хакове в тях :) Веднъж това стане ли, после чакай само проблеми.


Незнам за какво са деструкторите. Наличието им предполага, че в един момент трябва да кажеш - ами вече свърших с този обект и повече няма да ми трябва. Т.е. това не предполага ли ръчно управление на паметта? Или пък някакъв стек за локалните променливи и като се излезе от scope се викат деструктори?
По този начин не се ли връзва езика с управлението на паметта? Т.е. все едно казваш: Този език е направен само за ръчно упревление на паметта - квито и техники за автоматично управление да се измислят този език няма да ги ползва. И всичко това само за да можеш да "забравиш" да викнеш (например) .close() на локалния обект. Тарикатско!
И във връзка с това се сетих за един много неприятен случай:
написва някой една функция която има за параметър указател към обект.

void BadFunction( Object *pObj ); //uses the object pointed to by pObj in some mumbo-jumbo

{

       Object my("local");

       BadFunction( &my );

}