Наистина бих се радвал, ако хората правят хубави неща един за друг. Това е основата на обществото - грижата за другия е всъщност грижа за себе си.

Но и както е в момента не е лошо. Ето, примерно Microsoft. Мисля, че на всички им е ясно, че тези хора работят гонейки предимно своя интерес. И какво се получава? В един момент броят на потребители, недоволни от политиката им, преминава критичната маса и се ражда отвореният код.

Така че като резултат Microsoft са посочили на всички колко важно нещо е начинът, по който се разработва софтуер и какви вреди може да донесе на индустрията едноличната собственост на ключови продукти и ограничаването на достъпа до изходния код.

Иначе казано, това, което не ни убива, ни прави по-силни.

А сме по-силни, защото за пореден път сме осъзнали, че трябва да драпаме заедно към светлото бъдеще, а не всеки да се спасява поединично. Може би не сме го осъзнали, но това правим, примерно използвайки и развивайки отворения код.

Което, държа да отбележа, далеч не е утопия. Светът непрекъснато ни показва, че не бива да считаш останалите за врагове и да се спасяваш поединично. Някои го разбират, други - не. Отделни индивиди даже поговорки измислят ... сещаш се за планината и дружината.

А тези, които не мислят така, показват слабостите в начина, по който вървим напред. Ето, преди време един колега ми беше казал в тази или съседна тема, че копирал идеите от отворения код в свое затворено решение, разчитайки на това, че никой няма да намери оригиналния продукт, от който е "взаимствал". Което е много добре, защото показва за пореден път колко важно е да има система за търсене на съществуващите решения за определен проблем.

И изобщо. Да работиш с другите по постигане на обща цел не е лесно, но това е начинът. Някои не успяват (защото гледат прекалено наивно на нещата), други се опитваме, трети успяват.

Фирми като Microsoft ще съществуват винаги, винаги ще печелят по много, защото стойността на нещата се оценява трудно, а бъдещото им приложение - още по-трудно, и в крайна сметка винаги ще изчезват, правейки най-добрите във византийските игри в тях ултра-богати, смазвайки wanna-be господарите на света като Гуру (прощавай, приятелю, но наистина не смятам, че си нещо повече) и посочвайки на останлите къде са бъркали.

Понеже аз не съм от гениите, които прозират бъдещето и могат да направят успешна технология, даваща ми приказни богатства, изборът пред мен е следният: да се опитвам като Гуру да печеля на всяка цена, един вид "див" капитализъм или да печеля колкото смятам че струват уменията ми, без да изцеждам клиентите, така че те да останат доволни и със сили на свой ред да развият нещото, което аз на свой ред купувам от тях.

Е, очевидно аз съм избрал второто, като гледам да се информирам за начините, по които ултра-майсторите могат да ме прецакат и да сведа жертвите в жива сила и бойна техника в моите редици до минимум

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...