Тоя разсъждава като повечето начинаещи тук. Т.е. не отчита пазара. А пазарът по принцип е едно такова място, където оцеляват най-добрите. Съвсем очевидно е, че при еднаква функционалност, потребителят ще избере софтуер, писан на Ц++, а не този писан на джава. Поради също така очевидни причини. В това правило, разбира се, има едно изключение.
Нека оставим на страна 99% от софтуерния бизнес, състоящ се от фирмуер, системен и изчислителен софтуер (където, както се досещате, джава, Ц# & сие нямат място) и се концентрираме в/у останалия 1%, познат на всички ни като приложен софтуер. По-голямата част от този 1% е зает от "пазарни" програми. Т.е. такива, които се продават свободно и са достъпни за всички. Това са разни CAD системи, софт за обработка на изображения и видео, бази данни, игри и т.н. да не изброявам. Делът на джата и сие в този сегмент, е нищожно малък, да не казвам че изобщо го няма.
И накрая да преминем към същественото. Т.е. нищожната част от единия процент, за който стана въпрос по-горе. Тя е заета от т.н. бизнес софтуер, над който работят 99% от нас. Това са програми за конкретни клиенти, предназначени да решават конкретни бизнес проблеми. Както е споменал авторът този тип "софтуер" се изгражда като серия от кръпки. ТУК е полето за изява на джава и сие.
Като заключение ще задам няколко неудобни (риторични) въпроса.
1. Защо в по-малко от 1% от софтуерния бизнес са заети 99% от хората. Ще спомена само, че езикът Си е измислен от 2-ма човека, Линукс от един, енджина на халф-лайф пак от 2-ма и т.н. Не се сещам за нещо толкова значително, написано на джава от 1-2-ма джавари.
2. Защо, за разлика от истинския софтуер, бизнес програмите представляват множество от кръпки.
3. И накрая - защо авторът греши и високоефективното програмиране и програмисти никога няма да изчезнат и винаги ще пишат 99% от програмите.
|