|
Нарочно подчертах че опенсорса е лош за индустрията ако се наложи масово - защото тогава всички иновации ще умрат. Какво ще накара някой да изобретява нови неща, да влага труд и интелект, да рискува, при положение че не може да извлече полза от това
Колега, помисли сам какво е карало учените от 17ти и 18ти век да изобретяват разни устройства или технологии за нещо, помисли за това как се създават технологиите, как се изработват стандартите (пример - изобретяването на морзовия апарат, телеграфа, а в наши дни създаването на Арпанет, създаването на протоколи като e-mail, ftp, news, www, irc, създаването на GSM проекта началото на 80-те години от повечето от водещите европейски страни (поучително четиво е за сътрудничество на базата на обща полза и взаимна облага, предлагайки безплатно на всички нещо добро и плодовете на този проект ползваме в момента всички 20 години след началото му), замисли се точно колко от нещата, които ползваме днес, са измислени от някой перко исзледовател, който след това колко е спечелил от изобретението си. Въпреки почти тоталната липса на такива изявени индивиди, факт е текущото развитие на човечеството, факт е днешният ден. И той не е благодарение на корпорацията Епъл, МС, ИБМ или ХП, те са една малка част от реалния живот и удобствата, които ползваме.
Точно в идеята, че в днешно време един, да кажем Линус Торвалдс, ще измисли нещо, а други ще го ползват безплатно, е грешната брънка в разсъждението ти. ВИНАГИ проектите с отворен код не са собственост на един човек, който да спечели или загуби от тях, а се правят от повече хора, като всеки един от тях дава по много малко, но сумарната свършена работа е огромна. На тази основа можеш да изградят нови технологии, нови методики и нови схеми, ползвайки колективния ум на 200 човека, които могат да са обединени в корпорация, която да им плаща за това (този метод има доказани фактологично аргументи, че често не е ефективен), а може и да са на доброволен принцип, обединявайки ги желанието да направят нещо добро и полезно за всички, както е в проектите с отворен код.
И за да не ме обвиниш (отново) във фанатизъм и идеалистически глупости, ще дам отново примера с пазара на уеб сървъри, което не знам дали някой ще го оспори, но е НОВА технология, едва току що навършила десет години, но разраснала се доста за това време. Картинката по използване на тип уеб сървър е следната (src Netcraft):
На дадената графика е показано процентното отношение на типовете уеб сървъри в мрежата от 1995 година до днес. На нея могат да се забележат няколко специфични отрязъци от графики: със синята графика е означен уеб сървър А, който започва остро нарастване на броя инсталации, обусловено според мен от бързото му приемане на пазара и за две години достига броя на останалите конкуренти. След това с непрекъснато висока степен на нарастване кара и до днес, като се наблюдава лек застой в броя между 2000 и 2002 година, когато основният му конкурент сървър Б, движещ се значително (визуално) по-бавно от сървър А, успява да направи някакво развитие, последвано отново след 2002 година в спад на сървър Б и възход на сървър А.
Коментарът ми ърху графиката е за това кой е тласкал уеб технологията през тези близо 10 години, кой е изобретявал по-оптимални средства за обаслужване на клиентите, кой е давал по-качествени нововъведения и удобства за бизнеса и потребителите, кой е допринесъл повече за уеб индустрията и за прогреса на човечеството в тази област през тези години? съмнявам се, че това са преобладаващо сървърите Б, В, Г и Д. Ако бъркам ме поправи. Също така, въпросът е умрял ли е от глад екипът на сървър А през тези десет години или в момента? Или за изобретяване на нови неща можем да броим само постиженията в областта на приложното програмиране в сферата, в която работиш ти? Или това е само голямото изключение, заедно с още доста примери, от иначе спретнатата теория, която визираш? Въпросът е риторичен и нецелящ да бъде язвителен, просто ИТ светът е доста по-широк от областта, в която си специалист ти самият, както и областта, в която работя аз. Това имам винаги наум под думите "да се мисли по-обективно", да се гледа на цялата картинка и да опиташ да видиш и частите, които не виждаш от текущата си позиция, като малко заобиколиш и ги видиш от друг ъгъл.
Като обощение отново давам пример с науката - за всичките научни списания, публикации, e-mail-и , лични познанства, връзки, симпозиуми, за това как най-новата теория в света на числата и множествата става веднага достояние на всички други учени в областта по света и ТОВА споделяне тласка прогреса напред. Ако всяко институтче по света цъкаше самостоятелно и всички последователно откриваха топлата вода и термоядрения синтез, все още щяхме да пишем на мазни тефтери, а не в този смотан дир клуб.
Това НЕ Е демагогия, това са реалните факти, механизмът на споделяне работи в областта на биологията, физиката, химията, математиката и информатиката, но в програмирането като наука той няма сила. Не споделям това мнение. Търговската тайна има своето място, както тайна присъства и в научните изследвания, НО основният движещ механизъм за прогреса е споделянето и комуникацията, това е била и главната цел на създаването на мрежата, в която пишем - учени от университетите в Америка и Европа да имат бърз начин за разпространение на постиженията и резултатите от изследванията си с учените от другия край на жицата. Разбира се, ако говорим за прогрес.
А ако говорим за по-големи печалби, тук вече опираме до текущата ситуация в ИТ.
Това е последен постинг по тази тема. За мен беше интересно и приятно прочетеното тук. Поздрави на всички
-----
Lay your troubles on my shoulder, put your worries in my pocket, rest your love on me
|
Re: въпрос ... отговор ... [re: karasko]
