Е да, в зората се пишеха на ръка библиотеки щото нямаше. Сетването на пиксел се пишеше на добрия стар Турбо Паскал с инлайн асемблер. Паметта почваше от 0А000h, режимът 320х200, пикселът беше точно един байт (256 цвята) и формулата за сетване на пиксел беше офсета на 320*Y + X.
Ставаше примерно така:

Procedure PutPixel(X, Y : Integer; C : Byte); Assembler;
asm
mov ax, 0A000h
mov es, ax
mov bx, [X]
mov dx, [Y]
mov di, bx
mov bx, dx
shl dx, 8
shl bx, 6
add dx, bx
add di, dx
mov al, [C]
stosb
End;

Сега естествено става така:
SomeGraphicsApi.SetPixel(X,Y,C);

и това е напълно нормално. Това, което исках да кажа (и затова си поиграх малко повече) е, че добрите стари времена си отидоха безвъзвратно и сега трябва да се набляга на учене на английски, АПИ-та и бизнес процеси а не на математики, физики, запояване на схеми и как правене на библиотеки за Б-дървета.

--
Increasing performance by lowering expectations.