В отговор на Муслон бих казал че овладяването на OpenGL и D3D едновременно на професионално ниво със сигурност би ме издигнало над "тълпата маймуни" овладели единствено D3D но ми се струва че това не е по силите ми поне на този етап , пък и не смятам за абсолютно необходимо да се уча на диференциално смятане по два различни метода след като намирам единия метод за по кратък и смислен и едновременно даващ същия резултат като другия(някой сега да не помисли че в 3Д-то се решават диференциални уравнения )
Въпреки това обаче най вероятно ще ми се наложи да ползвам DirectX и по-специално DirectInput DirectSound DirectPlay и прочее директни благинки ако искам да правя нещо по-мащабно от неинтерактивно нямо кино под OpenGL ;)

Всъщност истината е че аз започнах с DirectX , четох хелпове , четох сорсове стигнах до някъде , резултата ме зарадва и продължих още по-настървено
дръпнах SDK-то и потънах в него..когато излязох на повърхността се почувствах отегчен огорчен и изморен..огледах се за нещо забавно и релаксиращо и видях едно OGL демо закачено в мрежата от някой заедно със сорса...потресох се изведнъж умората изчезна грабнах сорса и започнах да го доразвивам сякаш винаги съм го правил...това за мен беше показателно тъй като аз съм по-скоро художник отколкото алоритмичен програмист а някой беше казал че програмирането е като грънчарството -изкуство и занаят в едно,тоест без знание опит и въображение си за никъде.

Ех..аз малко се отплеснах но в заключение ще кажа че OpenGL не препречва пътя ми с тлъстите си СОМ API-та занимавайки ме със себе си перчейки силиконовите си мускули както D3D , а ми предлага струкурен и елегантен начин да общувам хардуера.

За жалост обаче след DooM III и Кармак , може би ще трябва на запалим свещ на паметника с надпис OGL в гробището на загиналите в гейм индустрията.