Между другото, мога да ти дам и един съвет как да подхождаш на интервютата на тема образование.

Предварително проучи фирмата, където ще кандидатстваш и се опитай да разбереш от какъв университет са повечето от хората там - и най-вече шефчетата. Тук следват няколко варианта:

1) Не са от твоя университет.
В такъв случай на интервюта гледай да бягаш от теми за образованието. Никога на казвай неща от сорта на "абе при нас в нашия университет е така и много по-яко от това" или "ааа... при нас преподаваше тоя професор и беше много яко". Ти може и да си прав - да, наистина това, че знаеш какво е мантиса може да е много важно за теб, но ако те интервюирам аз примерно (АУБГ образование), ще те гледам с лека насмешка ако почнеш да ми го говориш това на интервю. Обратното важи с пълна сила - аргументи "начин на мислене", "сериозен подход", "тиймуърк", "ентусиазъм" аз мен са много важни, но ако кандидатствам за работа при чички от ТУ дето са запоявали схеми - сам разбираш, те ще ме гледат с насмешка и ще се питат какво значение има това след като искам да пиша на С# примерно.

2) Пичовете са от твоя университет.
Това е голям късмет и ти дава голям шанс. Примерно СУ. Редовно се отклонявай от въпросите и казвай... "Ей, точно на това Краси Манев се опита да ме скъса ама не успя", "Аааа... спомняте ли си едно време в стола на СУ-то долу като имаше хлебарка в супата", "ААа... да, разбира се познавам Светлин/Преслав Наков, колко бира сме изпили заедно".

3) Нямаш висше образование - те имат.
Много внимавай с изцепки от сорта на "абе образованието в България така и така е много зле, аз затова заебах и си бачкам така без да уча". Виждал съм го това и мога да ти кажа, че ти дава нулев шанс да продължиш независимо колко си добър. Може и да си прав - образованието в БГ може и да е зле, но не го казвай на хора, които са изгубили 5 от най-ценните си години именно за образование.