Пускам това тук, като обобщение на всичко прочетено досега.

Изглежда никой от тук пишещите не се е опитвал да напише нещо от сорта:

На гребена на вълната се мяркаше някаква вълна. Откъде се взе тая вълна върху вълната, питаше се лениво Методи. Обаче реши, че не му пука особено, нали нито за вълната, нито за вълната, нито за парите искат пари.

Обикновено програмистите и инженерите не са писатели, и когато трябва да напишат повече от 100 думи накуп, ги изписват едно към кесим. Аз обаче, като човек и програмист, и инженер, и лингвист-любител, съм се сблъсквал твърде много пъти с необходимостта да сложа ударение върху някоя кирилска буква. Например: горният текст. Или лингвистична монография, където трябват и леки, и тежки ударения. Или просто българо-някакъв речник, където използването на ударения е задължително.
С буквите а, о, е, у се справих - те изглеждат досущ като същите латински, и си имат ударения. Обаче какво да правя с и, ъ, ю, я? Е, справих се и с тях, по най-идиотския възможен начин. Обаче нито търсенето, нито сортирането работеше като света. Да не говорим, че половината браузъри не приемат кода &#225 като латинско а с ударение, ако HTML-файла ти е кодиран с Windows-1251. И така до ден днешен...

Докато няколко умни глави не седнат и не съставят един добър и използваем стандарт, който после да бъде НАЛОЖЕН, нищо няма да се постигне.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят