Да не забравяме и още някои важни неща от интериора - пода задължително е мозайка, стените са боядисани с блажна боя на височина около метър. Като войник в една такава кръчма, ми предложиха студен коняк "Момче, яз за аскерите саму най-убаууту давам."
Непринудеността е отличителна черта за селския хоремагчия - и понеже видът ти някак издава, че не си местен - дали миришеш на нещо друго, или си се къпал преди по малко от седмица, започват с въпроси от следния тип:
- Отдека си (Утде си, ти май не си тъдявашен) - според региона, в който се намираш.
След уточняване на призхода, човекът ти предлага нещо от собствената си продукция.
- Момче, у вас в София(Пловдив, Стара Загора, Варна - кой откъдето е) такива домати (краставици, дини, пъпеши/кауни - според сезона ) ядете ли.
Окайват те за ненатуралната(с други думи разбира се) храна, и се стараят да ти покажат истинския живот. В крайна сметка се опивате - я с кръчмаря, я с някой от местните левенти, които носят на пиене от 2 до 3 пъти повече от теб - абе идилия си е.
От чистия селски въздух на сутринта не те боли глава, но все пак когато ти предложат да закусите с по една малка гроздова (малката е 100 грама) някак нямаш сили за пиене, но нямаш сили и да устоиш на агитацията. Така че поемаш бавно по наклонената плоскост - о оттук нататък до края на пребиваването ти те броят за силно техен човек.