> 1. се решава като изнесеш кода в отделна функция и правиш return вместо
> goto края на кода.
Nod, nod. А ако бързодействието е критично просто функциите се обявяват като inline. Същото може да се направи и с макроси - губи се проверката на типовете данни, но за сметка на това може да се симулират шаблоните на C++ чрез използване на ## за конкатениране на стрингове в предпроцесора.

> 2. Малки функции, които са описани в масив; връщат bool и се извикват
> последователно в цикъл. Ако нещата се издънят - възстановяваш в обратен
> ред. Ще пишеш повечко код, ама програмата ти ще се чете леко.
Nod, nod, nod. На практика единственият начин да се избягнат множеството вложени блокове. Безценен похват, ако си на 80-колонен терминал. Още повече, че ако компилаторът е достатъчно интелигентен, просто слага общия код само веднъж, а на останалите места го заменя с преход към съответното място в общия код.