феновете на опънатите сорсове много обичат да се фукат с това колко били икономични на памет.

Вярно е точно обратното:

„In addition, we rejected the Unix focus on small memory size, by deciding not to support 16-bit machines (it was clear that 32-bit machines would be the norm by the time the GNU system was finished), and to make no effort to reduce memory usage unless it exceeded a megabyte. In programs for which handling very large files was not crucial, we encouraged programmers to read an entire input file into core, then scan its contents without having to worry about I/O.“(Ричард Столман)

Писано е в края на 80те, затова е вметнато unless it exceeded a megabyte. Колкото до ФФ и Тъндърбърд, те са особено лакоми за памет, защото реализират собствен обектен модел (който работи на всички юникс-подобни системи, на MacOS X и на Windows). Преносимостта си има цена.