При мен купона е пълен. Работя на място където средната възраст е около 50, а аз съм под 30, направо бебе в сравнение с останалите. Цял ден се боря за въздух с лудата ми колежка, която ми развива тезата че е изследвала завихрянето в стаята и че ще я уморим, ако отворим прозореца при 40 градуса на сянка. Бабките тук не дочуват и викането е направо нещо нормално. Целодневно се говори здраво по телефоните и то по такъв начин, че ако човек само слуша, а не гледа ще си помисли, че се бием и караме по цял ден, което няма да е далеч от истината.Ситуацията през повечето време е толкова невротична, че клечка кибрит и всичко ще е във въздуха.
Диво се кефя на един колега тук, който от голям шеф сега е изпълнител на заповедите на големите шефове. Може и да го е яд, заради по-малкото пари, ама спуква всичко живо от майтапи и самият той се класифицира като мерцедес на първа скорост, за който народа не вижда, че има и по-големи, ама то и така си било гот. Човекът е с голяма обща култура за разлика от всички останали и е истинско удоволствие да се води разговор с него.
Е, да ама за жалост това си е един човек на 100 други, за които най-важното нещо е какво ще има на вечеря или кой колега с кого е спал.
Мъкааааааааааааа!!!!!!!!!!!
Не понасям клюкини и мърморене, не понасям хора които поради некадърност си прехвърлят ангажиментите на другите и по цял ден се кахърят колко са заети, а още по-малко мога да трая баби яхнали метлите от рано сутрин и всеки божи ден е простоооооооооооо...................., но.............
По дяволите винаги си има едно голямо или малко, НО...........Когато човек се е борил дълго да си извоюва една позиция, която да го удовлетворява като специалист и като изява и ако е стигнал на финала и е множко огорчен от заобикалящите тъпоъгълни обекти му се налга да води безмилостно жестоката борба за оцеляване на достигнатото, пък на следващ момент защо не и нещоооооооооооо многооооооооооо по-добро, а такова винаги има някъде на хоризонта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите