От личния си опит (25 години трудов стаж) съм стигнала до
следните заключения.
За да се превърне човек в работохолик:
1. Трябва да обича професията си.
2. Трябва да харесва работата си (това е различно от т.1)
3. Обикновено има проблеми в личния си живот (не му се прибира).
Това последното може да е както причина, така и следствие.

Според мен, работохоликът е професионалист, за когото работата
е № 1 - когато има вдъхновение, се старае да свърши нещо полезно,
дава всичко от себе си, има идеи и не се страхува да ги сподели.
Дори и да няма необходимото вдъхновение за постигане на добри
резултати, старае се да направи каквото трябва, за да бъде свършена
работата. Рядко излиза в отпуска, защото знае, че като се върне бюрото му ще е затрупано с работа, която другите не са успели, или не са имали
желание да свършат, т.е. всяко отсъствие "му излиза през носа".
Началниците го ценят (ако самите те са работохолици).

Антипод на работохолика е апатичното тъпо създание, което никога
не закъснява за работа, но и никога не остава дори 5 минути след
работно време (за него № 1 е личният живот). То следва стриктно инструкциите на висшестоящите (не изразява собствено мнение, защото
няма нито достатъчно мозък, нито желание да спори). Гледа работното
му време да мине колкото може по-безпроблемно. Не се развива, не е
любознателно и единственото му положително качество е добрата
дисциплина и изпълнителност.
Началниците го ценят (независимо дали са работохолици, или не).

Това написах "на прима виста". Ще се радвам, ако има дискусия.