Здравей Soley,
естествено че не се сърдя и ще разкажа своята история.
Тази година станаха 5 години откак с мъжа ми се опитваме да имаме дете. Хич не ми се искаше да повярвам, че имаме проблем и затова отидохме на лекар чак на третата година. Той откри липса на овулация и лек проблем с подвижността на сперматозоидите на мъжа ми. Диагнозата ми беше поликистозни яйчници, което не се смята за много сериозен проблем доколкото знам. Последваха няколко цикъла на стимулиране със Серофен, после Нолвадекс и накрая вече се стигна до инжекции с Метродин. Нищо.
Правех си почивки по няколко месеца, мислейки си че по този начин се освобождавам от стреса и забравям да мисля за проблема си, но не беше така. Хвърлях се в работата с настървение, пътувах непрекъснато, не казвах на почти никой защо нямам деца, плаках, вдъхвах си кураж, чудех се защо съм наказана така, вбесявах се щом чуех че някое дете е изоставено. И изобщо съм сигурна че знаете за какво говоря. След гадното ХСГ се оказа че едната ми тръба има стеснения, а точно този яйчник реагираше на стимулациите. Започнахме инсеменации като след 4-тата както знаете шансовете са почти изчерпани. С мъжа ми вече обсъждахме ин витро , а аз дори се опитвах да приема мисълта да си осиновим дете, защото съм убедена, че човек трябва да даде от себе си и да не живее сам. С тези мисли стигнах и до извода, че страдам от страшно много предрасъдъци, че трупам в себе си озлобление и срам,че не мога да имам деца. Дразнех се, че хората непрекъснато ни питат какво чакаме още, стига сме си живели волно, а знаете и за добронамерените роднини, които вечно правят намеци без да се замислят и неща от сорта... В крайна сметка след като си поговорих с Д-р Стаменов на дълго и на широко за това какво ми предстои, какви са шансовете ми и най-вече какви са причините за този стерилитет, решихме да направим последен опит с инсеменация , за която се молех да е успешна.
Е, така се и оказа. Надявах се с цялото си сърце, повтарях си че ще стане и наистина забременях. Сега се моля всичко да е наред, защото в противен случай не искам да си помисля дали бих излязла от такава ситуация.
Това е момичета, затова в предната бележка написах че не трябва да се отчайваме и че винаги има още един шанс.
Желая ви успех и много вяра, защото ще ни трябва!