здрасти Ема, няма да ида при Щерев, защото когато потърсих услугите му, при това с протекция на негов приятел професор, той ми определи час в 19 часа, а дойде в 10.30 вечерта. в клиниката му беше стълпотворение като на митинг на партия от хора от цяла България. Тогава докато чаках 3 часа се запознах с едно момиче от Варна, което той връщаше вече 4 вечер понеже няма време да го прегледа. Та тя е имала просто увита тръба. Обаче той й е направил две операции, едната от които по погрешка. Казал й, че има киста, а тя не е имала изобщо такова нещо. После взел уж да я стимулира хормонално и така я оплел, че тя вече от година кървеше непрекъснато върпеки всички лекарства, които й дава. Беше отчаяна, на ръба да загуби работта си, да фалира и да пуне от изтощение при това кървене. Беше готова на всичко, само поне да спре да кърви. Като я чух и като видях всички тези отчаяни хора, които дават всичко само и само да имат дете, а той идва в 10 вечерта, понеже е зает с парламентарната си кариера в НС, направо ми се доповръща от него. А клиниката му една лъскава, добре спретната с парите на всички нас. И си помислих, нима ще има време да ме прегледа обстойно и да чуе всичките ми дългогодишни проблеми. та там жените се събуват и обуват на конвейр за по 5 минути всяка. Що за медицина е това. направо се отвратих и след 4 часа чакане просто избягах от това място. Затова няма да ида при него. По-скоро бих си осиновила дете, ако друго не помогне, защото си права, че има толкова малки същества, които са обречени на самота. Защо да не дам на някое от тях любовта си, от която преливам и няма къде да я дяна. Единственото ми притеснение е, че не бих знала генетичната обремененост на едно такова дете и си мисля, че е голям риск и отговорност. но от друга страна и мое собствено дете би могло да заболее, никога няма гаранции за това. така че си давам още две години да стана на 31- 32, и ако няма бебе ще си взема.
|