Ами аз се разплаках.....какво да направя....
Все едно чета себе си:( толкова е оплетено всичко, мислите се въртят ту в посока "защо толкова хора, които не искат и се пазят им се случва щастието, а на тези, които го желаят от цялата си душа-не???" Този въпрос ми се върти почти винаги, когато си позволя да се замисля...
Друг въпрос е колко е несправедлив живота, всички го знаем.... Напоследък започвам да търся положителни страни в живота без дете, намирам си разни такива....че ще можем да си ходим навсякъде, че няма да се притеснявам дали не взима наркотици, какви са оценкита му, какви са приятелите....и т.н.
.......но толкова глупави причини може да измисли само жена, която е в нашито положение. В определени моменти всички грижи и притеснания около едно дете са ми неустоимо притегателни......
Остава надеждата и това сами да си помогнем!
Нали има една приказка: " Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
При всички ще дойде, аз вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!