|
|
| Тема |
 Драконът!!! |
|
| Автор |
SunFlower (лъ4езарна) |
|
| Публикувано | 09.03.01 16:19 |
|
|
|
Малко преди да се събудя на Планетата на прокажените....
Пищях….
Събудих се мокра….Челото ми гореше….клепа4ите ми тежаха ….Беше толкова тъмно и в реалността….дори не бях сигурна 4е все пак съм будна….
В миг на колебание усетих кожата ти…Хвана ме здраво и като дете ме поведе към утрото….Събуждането е толкова мъ4ително, както понякога и потъването в съня…За сетен път се струвах, 4е когато отварям о4и ще съм ужасно сама….незнаеща в кой свят съм, в кое измерение…и в кой живот, но е толкова хубаво когато там си ти… влажен…зелен…. ….За сетен път ме понесе на драконовите си криле и не се боях от високото…не се боях от огъня в теб…не се боях 4е си пове4е звяр отколкото 4овек….
Усещах силата на тялото ти под себе си…усещах приятният гъдел 4е съм високо….усещах студенината на звездите….
За пореден път ти-моят дракон ме спасяваше от бездната…
Провалената мисия и вината си беше моя!.
Пак неправилно бях управлявала машината…пак дозата на хаповете беше по-голяма от нужната ми…пак попаднах в друго измерение…халюцинираща….
Откак живеехме в единство 4овеци..дракони, пегаси,
Търсех вълшебното цвете на самодивите…..а се бях озовала на Олимп при боговете…
Там не успях да изпълня мисията и се провалих…
Едната ве4ер докато Зевс ме любеше …се полу4и гаф….той искаше да ме обръсне….аз не исках…заради малкия 4ип имплантиран в кожата на мишницата ми…
Оби4ал нежната извивка на женската мишница…Аз измислих куп хитрини но той настояваше пиян от многото коли4ество амброзия ….
Накрая насила ме натисна …и държейки бръсна4а онемя….когато видя светещата ми кожа….Дори за божествен беше необяснима гледката …синкаво сияние в тялото на простосмъртна…той захвърли бръсна4а и въпреки 4е бях любимата му жена от два дена насам…нареди да ме хвърлят в клетката на зверовете….Беше заподозрял конспирация….и не беше дале4 от истината, защото това си беше интервенция във времето…културата ….измеренията…Само 4е тази интервенция не беше за този свят и това време…беше грешка…моя грешка….
Нямах избор…и трябваше да глътна драконовите нокти…щях да стана невидима за известно време, а сигналите щяха да намерят моя дракон, за да ме измъкне…винаги е така …трябва всеки пратен в командировка във времето с мисия да има дракон, който да го измъкне при нужда…
И така…аз се провалих…не попаднах в подходящото време…за да намеря мити4ното смъртоносно цвете…от което Членовете на Планетната Комисия щяха да направят прах…доста ефикасен за перфектното убийство на Главния на Обединените Планети….
Моя дракон …се оказа предан приятел…отведе ме на планетата на прокажените, където никой няма да ме открие…защото за провалената мисия се заплаща със живота…него са наказали с лишаване от правата …и зато4ение на планетата на Пегасите….(хи4 не се разбират коне и дракони)…и това вси4ко само заради мен….
Тук на тая мъртва планета в ерата на първобитния строй се 4удя как да оставя следа …за приятелството между 4овек и дракон….и драсках с кле4ка в пещерата …за да остане …един ден и да стигне до него…защото драконите надживяват 4овеците….
Исках да знае 4е няма да го забравя!!!!
И някак моята грешка спаси 4овеците, защото ако бяха убили Главния…щеше вси4ко да се промени…Пегасите щяха да вземат властта и щеше да е ве4но робство за 4овеците и драконите….
Една грешка…понякога се оказва съдбовна…..а едно приятелство не се забравя ….
| |
| |
| 
|
|
