Гарванът не й обръща никакво внимание и дращи ли дращи. Но Лили не е много сигурна все пак, защото е виждала как гледат птиците - ту с едното око, ту с другото. А този гарван може би може да вижда различни неща едновременно от двете си страни? Затова тя кимва нерешително с глава за поздрав.
Детето се оглежда. Ами да, това е нейният таван! Тук тя идва да си играе и да тарашува всеки ден, но... колко променено все пак изглежда мястото. Всички мебели са подредени, чисти и здрави. Дебелите дъски, от които е скован подът, са гладки и червеникаво-кафяви, лъснати до блясък. Старите килими, навити на дебели рула сега ярко греят, разстлани в цялото си великолепие.
В ъгъла до кръглия прозорец стои старото порцеланово бабино нощно гърне с рисунки. В него расте голяма туфа цъфнал здравец и уханието му се смесва с дъха на восък от пода, на книги, на горяща свещ и на... нещо сладко...
До крака си Лили вижда малка кръгла масичка, върху която има поднос за чай, с голям порцеланов чайник с патешка човка, каничка с мляко и чиния кифлички със захар и стафиди. Синята стъклена захарница е здрава и с всичките си три сребърни крачета, а до масичката стои онази голяма кръгла гравирана кожена възглавница, на която Лили толкова обича да седи докато разглежда някое ново съкровище, намерено на тавана.
Тя и сега прави така. Сяда и посяга към чайника.
- За мен - с една бучка захар и без мляко - казва Гарванът. - След малко, като довърша тук, ще дойда да си го взема, няма нужда да ставаш.
Лили се стряска, но не дотам, че да изпусне чайника. Тя налива чай в двете чаши и тъй като не може да се пребори с дългата щипка за захар - бързичко пуска бучките с ръка. Ами никой не видя, какво пък...
После разбърква тихичко чая, както я е учила баба й, пие и си хапва кифличка.
Дали от топлината и сладостта, но куражът и се връща и тя вече зяпа любопитно навсякъде около себе си, изпълнена с някакво предчувствие за ново приключение.

(следва следващия път)