|
|
| Тема |
 Я, ква е тая къщичка тука бе? |
|
| Автор | Джyджeтo Xaяcko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.02.01 13:59 |
|
|
|
Сигурно е за мене. Даааа. Апсолютно сигурно е за мене. Ахъм. Понеже щом никой не ми е казал, значи е изненадааааа, а щом е изненада, значи няма начин да не е за мене, понеже те нали другите знаят, а само аз не. Значи браво. Много ми харесва. Обаче аз нали такова… Както си се разхождах и: "Я къщичка!". Обаче аз нали съм си много смел и отначало малко не ме хвана много страх. Мдааа. Поеже аз имам един пирятел, ама той е такъв… абе такъв… той е вещиц. Даааа, вещиц е ви казвам. И прави разни работи, лелеееее направо да припаднеш от страх. Обаче аз не. Ама той живее в нашата гора обаче никой не смее да ходи там при него. Никой! Само аз. Ама аз понеже съм си много смел затова. Дааа. Ама знаете ли колко е страшно бе? Той там прави разни работи в неговата къщичка и се чуват разни бумтевици и секакви други подобности. Ама аз най-много обичам да го гледам отдалече и затова тайничко се промъквам до другия край на полянката и гледам оттам. И гледам и гледам и си мечтая разни джуджежки работи… А пък веднъж както се бех промъкнал
И нещо вътре взе да кряка и моя пирятел изхвърча навънка и си скубеше косите щото беше много ядосан и ходеше насам натам пред къщата и говореше разни такива, много страшни думи:
НасИ горЕнг лемАк, сатУ инИ потОнг!
УнтУк джалАн севА, мамАк харИ сорОнг
Даааа. А от вътре бучеше и къщичката ту изчезваше ту се появяваше. И разни други работи ставаха - да си умреш от страх. Ахъм чак дърветата трепереха от страх и на едно дъво от треперене му се пречупи една клонка и като каза "Пук" и моя пирятел дето тогава още не ми беше пирятел, а си беше само вещиц погледна към мене щото тя да й се невиди и клонката страхлива беше точно под мене и се беше счупила от треперене. И като погледна значи и аз… нищо. Верно! Обаче той като почна да се смее… Ама знаете ли как се смее вещиц бе? Лелеее направо да ти замръзне кръвта, обаче на мене не - понеже си бях с кожухчето. И шапката си бях сложил, невидимката,понеже нали ако нещо такова… студено ако стане… Ахъм. И такова… и после стана една… той взе да се превива от смях и да се търкаля по тревата и къщичката и тя се опули и взе да се превива от смях също, обаче по едно време той спря и само като я погледна и тя млъкна. Верно ви казвам. И като се поотупа от сламките и вика: "Ха, джудже с шапка невидимка!" И аз направо ви казвам, замалко да такова… замалко да умра от срам. Ахъм. Ама той понеже нали вещиц, ама обаче много печен и това шапки невидимки изобщо не му минават. И такова и ми даде една ябълка, ама не знам точно как ми я даде понеже като каза "Дръж!" и тя хоп ми се появи в ръката. И после нали вече бяхме станали пирятели и той ме покани да му ида на гости. Дааа. Предсавяте ли си бе? Обаче аз такова, нали понеже бях много зает и бързах също казах, че сега имам много важна работа и друг път ще дойда. Ама после аз много пъти съм ходил бе. Ама нали понеже от полянката най-хубаво се вижда какво става и все оттам гледам. И той обаче ми намига от време на време, когато е много важно и аз също му намигам, понеже нали сме пирятели и трябва да му помагам.
И сега такова… вървя си аз и: Я, къщичка! И си викам… ама това вече ви го казах. Обаче съм апсолютно сигурен, че тая къщичка ми е и за мене от моя пирятел. Ахъм. Много е хубаво.
| |
| |
| 
|
|
