|
АВТОМОБИЛ И КОЛА
Един автомобил блестящ, по витото шосе летящ с бързината на стрела, настигна стара селска някаква кола. Спокойно влачеха я двата вола, тътрейки тежкия товар. Подвикваше им коларят стар. С тропот се въртяха колелата, отрупани с кал, събрана по селата. Изсвири страшно гордата машина - колата да й стори път - и с пукот и пращене блесна в праха, изви се и замина. Летеше като хала страшна. Простираше по целий път опашка прашна. Упоен от бързина и от бензин, носещ там някой важен господин, присмя се автомобилът на бедната кола селяшка - такава груба, бавна и просташка. Присмя се тоз автомобил - светкавица и каза: Kарета?! Кога ли ще се разбие на парчета? Навярно там, където аз ще бъда след минута, тя утре пак ще се добута!
А бай Пижо , който караше колата, изтърси си от прах абата, учудено заклати си главата и си помисли добродушно:
- Какво чудовище бездушно. Машина-хала! Лети - но равно и по висоти. Хвала му брей, и нека да живей ученият човек за тия чудеса на днешния век! И на воловците подивикна той другарски и пак поеха пътя царски. Час, два ли, три ли - време доста тътра се , скърцоти колата проста и отведнъж там, на един завой, бай Пижо, изумен, подплашен, извика на воловците си:
- Стой!
До пътя в сухий храсталак, като изхвърлен от реката рак, лежеше автомобилът същ, който хвърчеше тъй могъщ. Околко него пък се суетеше и сумтеше карачът му отчаян, вмирисан на бензин, и друг на изглед важен господин.
- Какво Що? - запита бае Пижо съжалително. Карачът го изгледа умолително и рече:
- Я слушай ти, човече!
Прати ти случаят навреме. Ще ни помогнеш да го извлечем, хе там, до близкий хан... ще ти се плати честно. Свали си Пижо капата вежливо и рече услужливо:
- Защо се хора слагаме - нали ще си помагаме.
Остави настрана тояга и се хвана на работа веднага. Сръчна, бърза! С въжето той завърза автомобила горделив и присмехлив за своята кола - селяшка - и викна на воловете юнашката:
- Ха де, братлета, опъвайте вратлета! Теглете! А вие, господа, тъй малко побутнете! И що? Воловете тръгнаха, повлякоха колата. Тикнаха малко господата и скоро по шосето повлече се туловището клето на чудната машина, която той надменно застигна и замина, летейки кат стрела - На тая приказка това е краят. Какво ще кажете вий - не зная.
(ЕЛИН ПЕЛИН)
kamshikРедактирано от kamshik на 05.02.15 14:27.
|
fairy tale
