|
Имаше едно време един призрак, който беше толкова прозрачен, че не се виждаше. Това му създаваше известни проблеми, защото когато се доближеше до някой в полунощ, зловещо потраквайки с вериги и му креснеше "Бау!" в ухото, набелязаната жертва само подскачаше на място, оглеждаше се във всички посоки и понеже не забелязваше нищо съществено, камо ли страшно ,свиваше рамене и си продължаваше по пътя. Много често се случваше, докато този от който се очакваше да е уплашен се върти на всички страни, да стъпва по краката на призрака от което му излизаха мазоли, а на няколко пъти дори му разбиха с лакти носа. Най-неприятно беше, когато една дама с дълги червени нокти, бръкна без да иска в лявото око на призрака, паради което той беше принуден да стои един месец в мазето, да стене и да притиска към челото си мръсна паяжина, с надеждата, че ще му помогне.
Призракът, който междувпрочем се казваше Гошо, беше много нещастен, защото никога не успяваше да покрие норматива за брой уплашени хора през седмицата и когато се събереше с другите си колеги всеки тринайсти петък, те му се хилеха или поне се хилеха там където мислеха, че се намира в момента, замеряха хо с опашки от плъхове, а веднъж едно особенно неприатно гномче, неизвестно как успя да сложи в гащите му мазна, студена жаба, която започна да квака, докато Гошо се опитваше да я извади, което предизвика взривове от смях сред събратята му.
Прозрачният призрак беше толкова нещастен, че опитваше какви ли не начини, за да придобие някакъв цвят. Наливаше се с червено вино, валяше се в саждите на хорските камини, боядисваше брадата си с най-добрата неизтриваема боя на "майстор Пешо", но единственото което успя да постигне, бе да си докара настинка и колики, от което дори "Бау!" - ото с което понякога плашеше хората се превърна в бълбукане от което не би се стреснал дори един дакел.
Тъжен беше призрачният живот на Гошо, защото от него се очкаваше да разтреперва жертвите си, да кара косите им да побелят, а гащите им да се подмокрят, а вместо това получаваше само обиди и удари по лицето.
Един ден, след като неуспешно се беше опитал да уплаши 12 годишно момиченце, което го омаза с шоколад, на Гошо му писна окончателно.
- Край! Писна ми окончателно! - разкрещя се той - Какъв призрак съм аз, щом не мога да изплаша дори някакво сополиво хлапе!? Писна ми да ме осакатяват, писна ми да ми се подиграват и да ми пускат жаби е гащите! Няма да плаша вече никого докато не разбера как да го правя!
Като каза всичко това на един дъх, Гошо се засили, мина през стената и тръгна по широкия свят, да търси някой, който да го избви от прозрачните му проблеми.
Запъти се към един старинен замък, където беше чувал, че се подвизава страховит дух бродник, който навремето бил толкова умен, че и сега плашел хората не с жълтите си зъби, а с различни изобретения. "Той ще знае как да се оправя!" - вдъхваше си увереност Гошо, докато летеше под лунната светлина.
Понеже не искаше да му се изтипоса просто ей така с празни ръце, бродникът се славеше освен като умен и като чудесно свирепо-гадно-зъл, прозрачният призрак реши да му направи подарък - най-чепатия и страшен клон който намери по пътя си. Това не беше особено трудно, защото пътя към замъка минаваше през някоко гори, в който нашият призрак намери повече от достатъчно чепати и страшни клонове.
Когато пристъпи прага на замъка, Гошо се усмихвна доволно, защото държеше в ръцете си най-чепатия и страшен клон, който можеше да се намери околовръст.
От петъчните сбирки знаеше, че духът бродник, много обича да стои в една стая на третия етаж, където прави различни опити с епруветки и други щуротии, докато удари полунощ и тръгне да плаши хората в замъка.
Гошо беше мног доволен, когато установи, че бродникът е там, вмъкна се леко през перваза и стоя няколко минути захласнат да го гледа как смесва птичи мозък с бръмбарва тор или там каквото смесваше. Накрая, вдигнал високо клона над главата си, невидимият се провикна:
- Здравейте господин, дух-бродник! Много се радвам да ви видя в добро разположение не духа, ако въобще имате дух ха-ха-ха!
Точно тук започнаха неприятностите. Бродникът, който беше подскочил като ужилен при първите думи разнесли се зад гърба му, рязко се обърна и дали от скоростта, дали заради това, че не видя никой зад гърба си, изпусна стъкленицата на земята, която се счупи със сполучлив трясък. Стреснат, Гошо изтърва вдигнатия за подарък клон, който тресна домакина точно по плешивта част на главата и го събори на земята.
- Аз само... аз само... - започна Гошо, като се опитваше да се предпази от размаханите като мелници карака, ръце и челюсти на колегата си, които се бяха разхвърчали из цялата стая - Аз само исках да попитам как да стана малко по-видим, защото съм съвсем прозрачен и никой не се плаши от мен - довърши трагично той.
- Само да те пипна-а-а! - крешеше бродника, от което на всички в замъка на които по случайност не им бяха побелели косите, веднага им побеляха - Само да те пипна, мамицата ще ти разгоня, диване с диване нещостно! Изкара ми акъла бе идиот! - фучеше духът и обикаляше методично стаята, надявайки се някак си да хване невидимия си гостенин.
Гошо, досещайки е накъде отиват нещата, тихо се изниза през покрива, прелетя до близката гора, седна под едно дърво и започна да се самосъжалява.
- Да-а-а - редеше нещастно той - никой не може да помогне на загубеняк като мен! Ето бродникът дето беше последния ми шанс никога няма да ми каже как да стана по-плътен, защото го наплаших до смърт.
И точно в този момент, да точно в този, а не в предишния или следващия, в главата на прозрачния призрак се зароди една прекранса еидя. Толкова прекрасна, че от радост той прелетя над дърветата, мушна се в хралупите, цопна в езерото и дори целуна една жаба, която неизвестно защо се превърна в оловен войник.
От този ден нататък, призраците вече намаха и минутка спокойствие. Те трябваше да се оглеждат, да се озъртат и много да внимават, къде, как и защо ходят. И въпреки това много често, тъкмо когато си надигаха някоя чаша с греяно вино един леден пръст внезапно тръгваше по гърба им, а като се обърнеха, зад тяхда нямаше никой. Тогава те хукваха с писъци, само за да получат някой удар по главата, краката им да бъдат спънати с тежки вериги или в най-добрия случай да им пуснат в гащите мазна, ледена жаба, която ги докаварше до истерия и писъците им, най-често на едно малко гномче, дълго огласяха нощта.
А Гошо, прозрачния призрак, който никой не виждаше се заливаше от смях, най-после намерил призванието си как да плаши хората. Макар и тези, които вече са умрели.
още историики на istorii.dir.bg ще се радвам на коментари
|
история с призрак