|
"Имало едно време".. Така започва всяка една приказка. Ще си позволя така да започна и аз.. Не заради друго, но защото ще запиша няколко реда от една..приакзка..
Сънувах, че обичам.. Сънувах го преди АВТОРЪТ на приказката да го запише, да разкаже за сънят ми и след това..да го издаде, подписвайки думите си със своето име и след това- със заглавие, което аз не бих избрал за съня си.. Но аз съм главният герой, а не Авторът, моето мнение се зачита смао, когато е същото като неговото..
Затова..когато свърши сънят ми, когато се събудя от него и ако го забравя след това, припомнете ми го... За да не го прочета след това, подвързан с твърда или мека корица, без да го позная...
..Сънувах , че обичам.. От някого, който ще е винаги преди всички и след всички.. Някого, който винаги остава.. Остава при мен..
Сънувах, че обичам.. Не като възможност.. А като единствена алтернатива да остана цял..съвкупност от самият себе си и някого, когото обичам..
Сънувах, че ме обичат... Така, както другите не поискаха.. Така както другите не можаха.. Така както другите не биха могли..
Събувах, че обичам... Без думите- те винаги не стигат, никога не са достатъчни...
Събувах, че съм обичан... Бе ми казано “Обичам те!” – без да съм се молил за това, без да съм плакал, за да ми го кажат.. Без да съм ги търсил и да не съм го намирал...
Сънивах, че...се събуждам..че не помня сънят си, но това няма значение, защото човекът, който обичам спеше до мен, сънуваше моят сън.. Погалих я..за да й кажа, че я обичам.. И тя ме разбра, защото се усмихна на сън..
Всъщност и това е сън...И аз съм се събудил в него...
|
.."Имало едно време"
