"Здравейте, мили деца!

Имало едно време една Мама Патаранка и един Татко Мечок. Те си родили малко мече. След една година решили да си направят патенце. Решили те да си направят патенце, но не знаели, че то това не става по желание на клиента. Затова били много разочаровани, когато се появило още едно мече. Те особено държали на патенце. Още едно мече им идвало в повече. Както и да е примирили се те някак си и много съжалявали, че нямало начин да разберат предварително дали ще се роди патенце или меченце. Но това е добре в известна степен, иначе сега нямаше да четете тази приказка. Та второто мече го нарекли Обичливко, по простата причина, че било много обичливо. Започнал да расте Обичливко, но понеже Мама Патаранка така и не спряла да съжалява, че си няма патенце решила да го възпита отчасти като такова. Опитвала какво ли не - учила го да кряка като пате, да се клатушка като пате, обличала го в жълти дрешки, и най-важното - през цялото това време му натяквала колко много за предпочитане са патенцата пред меченцата. Всичко това обаче имало слаб ефект върху Обичливко, който си бил чиста мечка от най-мечешки възможен вид и това само още повече дразнело мама Патаранка. Малкия Обичливко, отначало наистина се стараел поне малко да напомня на патенце и това довело до някои доста смешни случки. Лека полека, обаче Обичливко започнал да си задава някои въпроси. Вътрешно той усещал, че не е пате, никога няма да бъде и не разбирал защо са всички тези глупости. В края на краищата Обичливко пораснал и станал мечка за чудо и приказ. Ръмженето му се чувало из цялата гора, ноктите му били остри и здрави, козината му била лъскава и гъста, а погледът му бил толкова страшен, че никое животно не смеело да остане наблизо край него. За съжаление обаче, дългите години патешки тренировки си оказали влиянието върху него и той отвреме на време, проявявал типично патешки черти. Това естествено довело до проблеми с останалите мечки, които искали да си общуват с пълноценни мечки, а не с някакви мелези. Ръмженето му се чувало все по-рядко, ноктите му затъпели и се изпочупили, козината му изпопадала, останал само страшният поглед, който станал още по-страшен."

Вариант 2:

През цялото това време на Обичливко дори не му хрумнало, че рано или късно ще се наложи да напусне гнездовидната мечопатешка бърлога на родителите си и ще трябва да живее самостоятелно. Когато времето за самостоятелен живот дошло, той просто не можел да напусне мама Патаранка, макар и вътрешно да я мразел заради това, което му е причинила. Затова Обичливко заседнал вкъщи, на упреците на майка си отговарял само с разсеяно ръмжене и по цял ден пиел ли, пиел медовина, докато козината му се сплъстявала, очите почервенявали, а тумбака му се издувал като тъпан. През цялото време, години наред, той страхливо отправял неясни намеци към мама Патаранка, но така и не се възправил да я стресне с предполагаемо могъщия си мечешки рев, та да си дойдат нещата на мястото. Нито веднъж не му хрумнало да тропне със силната си меча лапа върху дървената маса и да заяви, че той е Мечка с главно М и никой и нищо не може да му попречи да бъде мечка. Когато несмело се опитвал да задява паточки, всеки път, когато го отхвърляли, той знаел, че вината за това е изцяло върху мама Патаранка, и не му хрумвало, че паточките търсят самостоятелни Мечки, а не хленчещи, слабохарактерни мечета, на които винаги някой друг им е виновен. За всяка несполука била виновна мама Патаранка. Да, тя сега осъзнавала, че си е направила патешка услуга, но било късно. Обвиняващите очи на Обичливко я следвали навсякъде. Накрая тя се удавила в близкия вир от угризения, но това не освободило несретното и патемечешко чедо. То продължило да я упреква за своята неспособност да се напасне сред другите мечки или да си намери паточка и в същото време не правело никакви усилия да постигне каквото и да е било. Защо да се опитва - нали всичко е било предопределено от даденото му възпитание? Нали все пак има виновен, и това не е Обичливко?

"Въобще Обичливко много се ядосал и решил да избягва и мечки и патки и намразил всичко живо", И НАЙ-ВЕЧЕ СЕБЕ СИ.

Край.

Сигнатура (до 100 cимвола).

Редактирано от Cathy на 06.06.05 20:45.