|
|
| Тема |
 Нашата приказна Вяра... |
|
| Автор |
Aldalin (мушмурок) |
|
| Публикувано | 01.08.04 14:23 |
|
|
|
Дано осъзнаваме колко всъщност важни са приказките за нас...
И че, макар непрестанно да повтаряме "Живота не е приказка", "Ти да не се мислиш за принцеса?", "В Живота не винаги има щастлив край"...именно те, приказките, ни държат.
Точно приказките разбуждат вярата ни...нали?
Разказва се за принцове, принцеси...и ние започваме да вярваме, че и за нас има принц (принцеса)...търсим ги, вярваме.
Разказва се за замъци, прекрасни земи, спокоен живот...точно какъвто ние искаме да живеем...и започваме да се стремим към него.
Нали...?
Неусетно приказките изиграват огромна роля в писането на бъдещата ни история, още докато спим в бебешко креватче... :)))
Аз не зная за човек, който да не е чувал приказка...а вие?
И ето я приликата между всички нас! На всички нас са чели и разказвали приказки...нали?
Пък и...приказките водят началото си нейде от миналата реалност...нали?
Когато някоя майка приспивала детето си...и то кажело “Мамо, разкажи ми приказка”. И тя започвала да разказва своята история...”Имало едно време една девойка, тя срещнала прекрасен момък, те минали през много трудности заедно и после...се родило едно сладко детенце, което много обичало да му се разказват приказки...”
Нали...нали?
Дали точно приказките ни учат да мечтаем?
Да вярваме?
А може би те са огледало на мечтите ни...?
И дали някой там Горе не е написал на всекиго от нас по една приказка...и ние се опитваме да стигнем до последната страничка? До изречението "И те заживяли щастливо до края на дните си"...?
И точно когато се усъмним в приказката си, губим вяра. И тогава имаме нужда някой да ни я припомни...
М?:)
Май трябва да си сложа като сигнатура “нали...?”
М.Д.:" Не може ли да влезем накъде вътре, на чист въздух?"
| |
| |
| 
|
|
