И както се бяха изпружили в парка изведнъж Захов си припомни ,че откакто бяха пътували през толкова много места двамата не си бяха обелили нито една приказка.Загледан в корутлисалите се гълаби по ливадите той рече.
Степане на теб не ти ли се струва,че света е толкова абсурно място.Ей ни нас прошляците аз турист попаднал по неволя в Федерацията ,а ти алкохолик от село в Сибир дето никой не го знае. С печка на гърба цял живот тичаш .Живота ни сбра да се оправяме с глобални нам проблеми и да оправяме и бакиите на всички останали около нас.
Хубаво ,че поне така се случи ,че аз изтрезнях промармори замечтано Степа ,че от дълго време се чудех за кво съм на тоя свят.По едно време си мислех,че само риболова е нещото дето трябва да върша ,а я сега виж на 56 колко интересно ми се завъртяха сътбите и звездите.Мислиш ли ,че има някакви мъглявини и съзвездия дето ни се пренареждат така ,че си правят каквото си искат със нас ,а ние сме като едни матриошки разхождащи се по земите боговенни.Млясна той и тъжно притвори очи.Аз имам една изрязана от вестник икона в джоба и всеки ден се моля на нея ,защото от дете имам едно желание да стигна оназ алтайска планина близо до морето и да си хвана сокол с който да ловувам бързо полски мишки и катерици.Ако му пея всеки ден грузински песни скоро той ще заякне още повече стане голям и красив и ще се храним двамата от една паница.Дружбата между сокола и човека винаги е била важна и трябва да се подържа по тези земи каза Зах.
Примлясквайки пауновите си риби и двамата се почустваха леко ободрени и олекотени.Втоз момент дружина от младежи премина покрай тях и опна голяма софра с флаг на Руската Федерация варху нея.шумна веселба настана.Момичетата и момчетата се засуетиха около двамата старци и казаха.
Хей вие двамата елате да пийнете с нас правим благотворителен купон с чай и бисквити и желирани бомбони .Единият от младежите измъкна поднос изпод масата с размах и на него имаше 12 чаши за шампанско ,в които всеки трябваше да си пие чая ,но те бяха без столчета, така че Захо и степан трябваше да ги държат в ръка до края на партито.И за какво събирате помощите попитахе те.Ами стари галоши и чехли за
домовете за вечно мечтаещите лунатици в околията казаха те и се залиткаха
наляво и надясно под звуците на китарите.Без изобщо да им пука дали някои сотавяше галоши правеше подписките .Сладко от сливи и домати се рахвърча по палачинките ,самовари се разлетяха ,шарени шалове и китки магданоз в ръцете.В раз тигани, гребени и рендета за пране затропаха и засвириха и токове на обувки се разнесоха из поляната.Ритми страшни и разтегливи поеха по вятъра
От едната страна на масата един 17 годишен залиохан младеж с пъпки по лицето въздъхна и се замечта и каза
Ех да имаше сега мъничко водка.Степан и Захо се спогледаха в очакване нещо да се случи,но нищо не проситече в поседствие.Те попитаха дружината дали не са виждали един водкопродавчик а те им отговориха ,че минавал ,но никои не знаел кога точно и продължиха да нижат герданите от дървени цветни маниста .
Стъмваше се и двамата скиталци изоставиха компанията и се отправиха кретайки към малката къща на лелята на хербалистката(гаджето на професора от Казахстан)Бяха взели ключа за всеки случай.КЪщата седеше като малко дете на тревата а оградата и хрипаше от мъка толко тъжно и самотно като изоставено коте ,че и двамата почустваха ,че искат да плачат.Изведнъж се чуха моряшки стъпки с ведро подръкване на бутилки зад ъгъла и мирис на водка.Втурнаха се към мъжа минаващ на 50 метра от тях.Понеже беше тъмно- светла нощ изморените им очи не можеха да фокусират създанието и завикаха
Извинете моля извинетеееееееееееееееВаше преподобие Авантюрист, вие ли сте......Ваше алкохолие.............. от Одесовската жодкопивницаааааааааа.......... имате ли водка или лясковски мискет от лясковскта пещера...Ваше Наздаровие ...........моля спретеееееее да го еба всички изтрезняват и става опасно ваше Хълцуние и тъпокопелие спретееееееееееееее и виковете им загубиха от забързване смисъл.Мъжът потъна в мрака без изобщо да се обърне .
Отчаяни и задъхани след дълготобягане се проснаха на улицата и заридаха докато сополите им не смениха цвета на асфалта и не стана хлъзгаво като за пързалка
Господи...... всички ще останем тук в но ленд ,никой няма да се измъкне ,а като изтрезнеят всички ела да видиш скука ,никой няма да мечтае и всички създания ще изчезнат.Тогава ще настъпи адът .Всичко ще е пълна сивота и тъпомерие.А беше толкоз хубаво. Когато бях малък нашите ме водиха в Санк Петербург.Беше толкова вълнуващо .Имаше едно момиченце с седеше до Петровият мост и си пускаше дъждовни жаби в джобовете.И както се замечта и двамата се озоваха срещу река Нева.И нощта свърши и двамата съвсем му изгубиха дирята сега какво трябва да правят.По улицата се въргаляше стар вестник,като парцал за под бавно и провлачено Степан го взе и се зачете за да убие времето, ама то хич не умираше и изведнъж всичко се завъртя пред мостовете на града се разхождаше с танцова стъпка моряк от одеса без куфар .Видя ги, кимна и се усмихна докато си сваляше шапката в елегантен жест на измекяр и селска пудра .Добро утро какво правите тук милички.Каза той и си потърка тънките мустачки
От доста години никой не съм виждал в градът .Откакто се изнесе населението живея щастливо сам в него.Водата ми напомня за дома ми и градчето, в което съм роден а и реших ,че е спокоийно.Преглъщаики бавно от вълнение Захо каза :Ами ние се скъсахме да обикаляме да те търсим И НИКОЙ НЕЗНАЕ КЪДЕ СИ.
МММММММММММ имаме проблем.Всички взеха да изтрезняват и ,ако спрът да халюционират или мечтаят Федерацията ще изчезне.
Моряка се засмя и каза :
И ЗА Това бихте целият този път до тука така ли?
Истината е замрънка Степан,че ако всеки се усети къде живее ще полудее и ще го удари мелахолия и ще насъпши анархия,кво ще правиме с всичките видиотени лунатици в раионаса повече от краставите кучета.
Моряка се наклони леко и каза :Господа това ли било? Всички знаят,че никои не е останал от хората всички които виждате са слабо изображение на себе си от преди ерата на пълно умопомрачение.Което настъпи внезапно и с един удър в тила.
Ами тогава какво остава с нас и ние ли сме само силуети на себе си и света?
Да и вие.Вие живеете сега и тука само в мечтите си,няма ви наистина.Само това което е във въображението ви и то невинаги е здраво живее и си хуртува и спомените дето си спомнясвате и те ви литкат по място на място къдет си искате да бъдете или сте били,а НА ДУХОВЕ ВОДКА НЕ ИМ ТРЯБВА.
Тогава какво ще правим със себе си сега?Правете това за което мечтаете вече сте постигнали себе си в това което сте искали да видите друго ценно у вас няма.А какво става с истинската част от нас - човешката ? КОя истинска- човешка?АААААААА нея ами тя за какво ви е тя е празна и объркана и все чертае проекти които никъде не отиват или изпразват от съдържание дните ви.Кара ви да живеете кат чели сте вечни а вие време нямате,я си живейте и карайте кефа илюзии колкото искате на кои му потрябвало да бъде човек бе
Ако си сянка не можеш даже болен да се тръшнеш и колкото и да се напиваш пиян не ставаш и храна колкото и да ядеш все можеш още и мечтите ти не се въргалят връз безпочвенни матерялни идеи.Ягледаи кво парти и ква веселба е тук с приказките.Довиждане и сполай ви.
Завъртя се и изчезна в безмерната пустош водкопродавеца.Захо и степан завиха от мъка като кучета и те незнаеха защо сега когато всичко беше по -чсно от бял ден и идеите пълни и двамата се чустваха ограбени и без представи как това ще продължи но на кого му трябваше и да знае.