докато Степан и Захо приближаваха към село Деревянка вече беше станало ясно ,че малкото останали граждани сънуваха,мечтаеха или си представяха през повечето време руските романни герои и всеки път някой като заспеше се завърташе нова история. Мястото където някой замечтаеше се пълнеше с нови и стари герой и се увъргалваше в мараня и утъркалваше с всякакви сортове духове ,воднянки и други подобни джунжурии.Село Деревянка беше на 3 мили от Новгород китно и тихо селце изпълнено с акордеонните песни на стария Лапин който седеше на оградата на свинарника всеки ден с стар си протрит,зелен акордеон.Той имаше жълти мустаци, рижа коса и риза с цвят на сиомга и цъфналите му дървени налъми потропваха в неравен такт докато той скрибуцаше жални песни на патките и няколко елементала толко омаломощени да му се появяват през последните 300 години ,че единият беше пуснал брашляни по синята си брада и се беше опнал връз оградата да си суши гърба от лисните въшки.
Жена му Дуня имаше деца ,но отдавна беше забравила къде са и по цял ден правеше вмирисани пирожки пълнени с ябълки и зеле.Около нея се натрупваха на маса за вечеря старият Лапин и мечтите и състоящи се в тъжна пееща върба от детската и приказка , котката дора без един крак от стара приказка за 4 годишни и вълшебно вретено за предене на ризи ,което беше доста мълчаливо и подпаливо и кротичко си нищеше в ъгала.Котката го подръпваше от време на време да си поиграят ,но никога не се получаваше.
Захо попита стопанката на къщата дали не е виждала водкопродавеца от Одеса ,а тя му отговори ,че скоро никой не е мечтал за него и за това никой не беше мяркал наоколо .Но ги посъветва ,ако искат да отидат до Киев и там на големия рибен пазар Където в петък се събираха да играят карти търговците се мяркал за мъничко.Тя знаела това от дебелят хлебар Игор ,който живееше накрая на селото и винаги ходел за златно брашно с медни жили за подмладяване в града.
След лека почивка от 2 дена двамата приятели поели към Киева да търсят продавеца ,за да уредят държавният въпрос.Защото вече много алкохолици се били пробудили и отрезнели и спрели да мечтаят и сънуват в Но ЛЕнд ,което собсвенно щяло да доведе до изчезването на Федерацията ,градена с толкова любов, самоилюзия и пожертвование за бъдещето.
Киев беше приказен като начупено цветно стъкло от витраж блестеше в различни оттенъци и сияния.Златните му камбани висяха и се клатушкаха във въздуха с меден звук.Цветята и растенията бяха многоцветни и моногамни така че сношаваха толкова различни сортове в едно като орхидея с папрат и градът беше покрит с стени и килими от хибридни видове и мутанции. Красиви и грозни ,чепати и пищни. Градините , парковете и птиците притежаваха онзи приказен империалисически вид на благородство и достолепие като Русия.
Каменните статуи се усмихваха по ъглите на алеите и по детски си разменяха кърпички и бележки за срещи на нощните балове.червените кленове придаваха онази вечерна феерия към огненото небе ,която те караше да се замислиш и почустваш ,че всеки момент нещо невероятно ще се случи.Пазара за риба беше огромен и миришеше странно на подправки от километри.Огромните аквариуми се простираха навсякаде .
Двамата спътници ,както бяха тръгнали от сутринта да бяха толкова огладнели,че решиха да купят по една риба за всеки и да поседнат в парка на тиферич.Преди всичко трябваше да се преговаря обаче с рибите в аквариума ,колко тежи в какъв сос предпочитаха да бъдат сервирани и какви подправки понасяха най- много.Някой от рибите имаха тежка алергия към хмела и розмарина и когато ги сготвиш в тях се подуваха и екплоадираха за секунди в устата ти.оставяки огромни петна мастило по устата ти и трайни зеленини под очите ти.
Така ,че с цел да получиш добра вечеря се искаше голямо преговаряне с рибата ,която ще ядеш и добри обноски.щот имаше псуващи и неприветливи риби и депресирани ,които като ги изядеш ти се отелваше вола докато излезеш от депресията на своето съществуване и хронически видиотени риби ,които халиционираха какви ли не небивалици и на тях не можеше да се разчита за приятно прекарване ,защото мисълта ти после се литкаше от шекспирова комедия то принципни модели на световната икономика ,абе не си беше работа.Конски риби ,с който получаваш неистово желание за водопой и теропасене и галоп по улиците ,хазартни риби ,с които блъскаш покер като откачен докато не почнат да те бият гол на площада за потника върху гърба ти.
.Абе трябваше да си поговориш все пак да видиш кво ядеш.
Продавача им подписа договора за две персииско синио риби от индийският океан и им ги поднесе с винен сос скариди ,масло и лимонова трева.