Ми аз по принцип е пиша ама да опитаме мен ми писна да чета за тея дракони и магически огледала.По ми отива нещо от сорта.

С захо 5 ден се литкахме по сибирските тайги и не спряхме да лйокаме чай до истоштения по транссибирската линия.Мирисът на изгорели дърва и заседнала кир ни мореше през дългите следобеди докато минавахме поредното плато с борове и елхи.
Добре ,че от време на време дебелата лелка с спукани капиляри по скулите ни носеше топли пирожки,та се освежавахме и връщаше силиците ни за игра шах.
Накрая след толкова усилия заседнахме в яакутск където трябваше да чакаме трена за монголия.През това време решихме да посетим саседно село до байкал където бяхме чули ,че има лечител ,който гадаел на чаша лой и хвърлял норкови копита да види в бъдещето.юртата беше просторна и при всеки полах на вятъра си сменяше звета и формата.Сатрият шаман ни донесе салата от ажокадо и накълцани листа от хортензия и ни увери ,че от глад няма да умреме при 3 дневният си престой с него тъй като ще ходим често да ловуваме нощем за степни гущери.Те се ловяли по особен начин.Значи ловеца първо трябва да се приближи с маска на лисица към него ,за да си помислело животното ,че има нов гост от животински вид като се успокояло го застрелваш в корема от 15 метра с стрела.
Кущера се обезкостява и ,червата се забъркват с гъби и пълнят отново и се пече на барбекю при червена луна.Хубаво нещо са това руските степи.Какви ли не странни неща ти се случват.Спецялно в това село много странни неща.
Съседката денем се не виждаше ,а вечер късно простираше и ръцете и приличаха на стари клони на дървета, и очите и свтеха жълто и някак злорадо.
Като се обърнеше виждах ,че краката и са космати ,но смятах че това е нормално.Попитах гадателя защо тя никога не говори,а той ми каза ,че тя всъщност била просто изображение от други светове и не била в този.
Лудият Степан от кръчмата и той се прибираше с печка- въглищарка на гърба си и тананикаше странни песнички на неразбираем език.В единственннтата кръчма на селото рядко някой влизаше.По тезгясите се въргаляха бутилки с странно съдържание и едвам четящи се етикети отпреди руската империя.
черно -бели снимки по стените показваха градове нам неизвсетни.Но всичко това едва ли ни тормозеше ,защото прекарването в уртата на гадателя беше прятно и спокойно.След три дена трена дойде ,но интересното ,че беше дървен.Огромно количество пара излизаше от него и като се засили не се спря след 2 седмици.Прекрачихме вратата и стъпихме върху тежките кости на динозаврите.Най - после в Гоби.Перодактилие бяха най- запазени.Турчина с голо теме се приближи до нас и каза масата е готова очакват ви.Насред пустинята седнахме с Захов на една масичка за пикник и там димеше самовар.
Професора от казахстан ни чакаше с набор от снимки пт неговите пътувания.
Отначало бяха като бели листа ,но всеки път като се загледахме в тях се появяваше картинка.Хотелите в тибет каза той са ужасни.Резбованите нарове неудобни и е пълно напоследак с италянци.Трябва да бързаме по този палентологичен проект и да местим костите ,защото скоро започва парапланер сафарито в гоби и турнира по лъкове.
Костите не бяха важни.От долу под гоби камилите бяха прокопали тунел на времето и странно ка той се движеше от една италянска улица в тибетски хотел.Но всичките туристи в раиона се въртяха в тая времева зона съвсем безнадеждно.Всъщност Руската тундра беше отдавна забравено место и в нея живееха само спомени.Истински събития и хора не съществуваха,само историите и приказките на авторите живееха там.Гражданите на руската федерация ,които по случайност седяха закотвени в тая времева дупка,си правеха кефа по транс-сибирската линия и маджурската да си пият кафето с водняци и татари и монголски вещици ,защото иначе щяха да испукат от скука и срам ,че живеят безвременно.Никой вече и не му пукаше да излезе от там.Организираха се пикници и сафарита на открито пък и всичко толко бързо се променяше .Ай стига толко глупости дано не си припаднеш от смях аз наистина не пиша.Ами ако се оправиш с кюто заповядай.ще се радвам да си поговорим