Ми тъй си вървяла зимата, а щурчо се скитал от врата на врата - неканен, непитан гладен ли е, има ли подслон, дебела дреха, дружинка за раздумка... Натъжил се стария щурец, че труженичките не оценяли неговия труд. То, за да се държи лъкът, ловкост се иска, изтънчени пръсти, гъвкава мисъл, упорити упражнения всеки ден - няма лете, няма зиме...
Така в нерадост си вървели дните.
Докато един ден мравките решили да се повеселят. Че то зимата се случила дълга и сурова. Пък и колкото и храна и благинки да имаш, когато си сам - скучно ти става.
Речено - сторено. Един ясен заскрежен ден всички усърдни работнички се събрали под Големия пън, надонесли коя що има, седнали край отрупаните маси и зачакали. Подхванали песен, после втора, но все тъжни излизали, все нещо не достигало. Тогава най-малката мравка се сетила:
- Ех да беше щурчо тук! Да ни повесели, да ни разведри, че то - голяма скука стана.
- Верно.
- Права е. - дочули се гласове и от съседните редици.
Проводили хабер до стария музикант - поканили го да им посвири.
Пристигнал бавно той, леко олюлян от недохранване, от недоспиване в студените шубраци. Приседнал първом да си вземе въздух. Огледал се. Преглътнал едва-едва. Пуснал топъл дъх в премръзналите си пръсти. Разтъркал ги да се съживят и станал.
В мига, в който вдигнал гъдулката, облика му се променил. Засияло лицето му. Снагата му се изправила. Очите не гледали повече масите, нито мравките - били насочени навътре.
Засвирил щурчо, запял. Омаял всички. Забравили да играят. Забравили да се хранят. Загрубелите им сърца от дългото единение най-сетне разбрали що е вдъхновение!
Когато музиката секнала, дълго никой не помръдвал. Чакали отново да продължи. Но уви, тишината пак надвиснала над сухия таван. Когато се съвзели, видели, че стария щурец го няма. Бил си отишъл, не чакал да го гонят.
Тогава разбрали своята заблуда - всеки се труди различно! И дори да не разбираш другия, когато той ти помага в труд или беда, не го отхвърляй със презрение, воден от свойта суета.
Поумували. Решили!
Изпратили пак най-малката да го повика да заживее отново при тях, да ги радва и летем и в зимните дни.

Тъй е наистина края на старата приказка, знай.
Бях там - пих и лудувах.
Разкажи я на други безкрай!