Охххххх, Суит – надявам се сега поне да... ме схванеш, басси. Видя ли за кво ти говорех в нещата, които пишеш – че ВИЖДАШ, Ник – виж-даш. Разбираш ли? Обикновено хората му казват детайли, ремарки и други такива – ш`се пробвам ти обясня: ми... това са нещата, които принципно НЕ ти носят сюжета, в смисъл – случката спокойно може да си продължи и да има смисъл без тях: ей ги например – защо Фифи пие айрян, как и защо Фифи пропуска репликата “Нещо си спекла”, жеста на Фифи преди въпроса “Не, не знам, кажи ми!”, какво е готов Фифи да направи единствено в името на наличието на настроение за Дъгата, какви точно смесКи бъркала Дрийминуая (ей така – само с продължителност на литературен живот една единствена ремарка се появяват двама герои – Йожи Ежков и братовчед му)... и просто повече няма да ти ги изброявам, Суит, щото ше ти прецакам вълшебната приказка с толко анализи. Мисълта ми – основната (аре, земи малко се съсредоточи, кат ти приказвам, а – лиглоооооо!;))))) е, че... точно щото НЕ носят сюжета, някои хора (от типа на оная същата лекарка – знаеш за коя овца говоря;)))))), просто никога в живота си няма да ги видят. Обаче знаеш ли кво;))))))))) Ше ги изброя – за да ти е по-лесно:
1. МНОГО МАЛКО хора могат да ВИЖДАТ така – ремарките, казват, били виртуозността на гениите (нееееееее – не се надувай ся – казаха ти хората, че прекаляваш със запетайките например – вопще не се готви за гений;))))))
2. Точно пък твойте ремарки са... такива едни – малки, лигави, небрежни, незаинтригувани и ТОЛКОВА МНОГО КАЗВАЩИ – ама баш като теб;))))) – че всъщност ТЪКМО ТЕ се превръщат в това, дет носи ако не сюжета на сторито ти, то – със сигурност – смисъла му;)))))))
3. Съвсем друг въпрос са самите ти сюжети – ама, ако искаш, за тях ше ти разкажа някой друг път...
Едниственото, което се опитах да направя, Суит, е – да аргументирам позицията си (знаеш я;)))))))) за нещата, които пишеш;)))))))
Аре ся ти да ми кажеш дали си ме схванала;)))))))))