критиката за понижена активност в отдела е напълно основателна, затова сега смятам отчасти да измия срама и да се разпиша на свой ред в архивите му. та.. какво адреналинопокачващо изживяване имах преди седмица с моето кололо..
бях решила да отида с колело до даскало, което определено е по-добре в сравнение с това да прекарам поне 35 минути в някой горещ, бавен и натъпкан автобус. станах раничко (бяхме първа смяна), надъхана и въодушевена, проверих гумите, смазах веригата, взех си за всеки случай лепенки, лепило, 1-2 ключа и помпата (боже, екипировка като за поход, но добре, че я имах!) и потеглих. от нас до даскало не е много - има няма 15 км, а проблеми по пътя не очаквах да имам, защото често карам и уличното движение не ме плаши. на връщане обаче успях да спукам гума, да оцелея след сблъсъка с едно такси и в крайна сметка да се прибера вкъщи (какво облекчение!).
никога досега не бях имала толкова екстремни преживявания в един ден.. да пукнеш гума не е такъв проблем, но останалото.. чакам спокойно за ляв завой, а зад мен идва друг човек с колело, който вижда, че вече е жълто и решава да не намали на светофара. едно такси от другата лента не спира за да го изчака да премине, двамата се удрят, колелото изхвърча, човека пада презглава.. аз вече съм тръгнала да преминавам и всичко това се случва пред мен, аз се блъскам странично в таксито, падам, някаква друга кола преминава на сантиметри от мен.. екзотика!
човека за щастие беше счупил само ръка, а на мен нищо ми нямаше. по колелото ми няма поражения, а другото сигурно за нищо не става вече.

*без коментар!*

разпад в моите ръце. свобода.

Редактирано от casjop на 29.06.03 23:24.