|
|
| Тема |
 Време е за приказка... |
|
| Автор |
mireto:) (™) |
|
| Публикувано | 03.09.02 23:09 |
|
|
|
Огънят се влюбил във водата...Дълго стоял той на един бряг и я наблюдавал. А тя течала спокойно, разливала се, нищо не успявало да я развълнува и ето той си помислил:"От това имам нужда" И започнал да я ухажва. Тя пък дълго време била текла през студени места и имала нужда от топлина. Все още имало ледени късчета в сърцето й. Заиграл той около нея,разпалил се, а отблясъците във водната повърхност били прекрасни. И...водата отвърнала на любовта му. Ледовете започнали да се топят, огънят се чувствал щастлив, водата също...И тук както винаги идва едно НО. Но огънят не бил забелязал дънерите, които се носели по повърхността. Коренищата, които свидетелствали за не толкова спокойни места. Изронените брегове, скалите, надвиснали на някои места. Водовъртежите и бързеите...Той все така пламенно горял, това искал той винаги, да гори силно. Водата пък станала много гореща. Капчиците започнали да се изпаряват, нещо от нея се губело. Колкото и да се опитвала да остане спокойна, огънят така я сгорещявал, че тя завирала, забълбукала. Опитала се да помоли огънят да не гори толкова силно, но той не чувал и не можел..нали бил огън...Но започнал да усеща, че губи сили. Нямал откъде да черпи енергия. И страхът го обхванал...разбрал, че е сгрешил. Водата била благодарна, но вече изнемогвала от горещината. Изходът е ясен нали?
Разбрала тя, че огънят има нужда от нещо, което да поддържа неговия пламък..а тя от какво имала нужда...някой дали знае?
P.S. "свих" си тази приказчица от едно клубче, за да я публикувам тук, защото много ми хареса:))) 
| |
| |
| 
|
|
