|
Понеже не съм влизала в клуба повече от месец, а няма много нови приказки ето ви нещо ново :) Спете спокойно! Бледата лунна светлина ще бди над вас.
Живяло някога в далечно царство едно малко момче. Едно такова палаво и весело. Със тъмно зелени очи, кестенява коса и игрива усмивка. То било много любопитно. По цял ден тичало из двора и улиците, пипало навсякъде и разговаряло приятелски с всички. Лелките с тежки торби по улиците му се усмихвали и си приказвали : "Ах, колко сладко момченце!". Родителите на това момче били шивачи. Те много го обичали и често му шиели по нещо. Дреха, одеало... То много ги харесвало и винаги ходело с дрехите от родителите си. Майка му често отивала вечер при него и му разказвала приказки за добри принцове, които спасявали цялото кралство и радвали всички, и момчето започнало да мечтае да може да раздава усмивки. То всъщност можело да ги раздава. Всички, с които говорело после дълго се усмихвали. Веднъж вървях замислена по улицата. То дотича при мен и ми каза :
- Здрасти.
- Здравей.
- На къде отиваш?
- Към къщи. А ти?
- Аз търся татко.
- Защо го търсиш?
- Мама го вика да обядваме.
Усмихнах се.
- Ами добре. Предай много поздрави на майка си и на татко си като го намериш.
- Добре. И ти предай много поздрави на майка си и на татко си. Чао!
- Чао!
Това "Чао!" го повтаряхме няколко пъти докато се разделихме на кръстопътя. Продължих по пътя с вълшебната усмивка, която не беше изчезвала от лицето ми през последните няколко минути. И се усмихвах така, дълго след като приключи тази среща. Странно нещо е това - приятелството между дете и голям човек.
А момченцето търсело приключения.
Веднъж както тичало по улицата видяло до една стена седнал стар и изморен човек.
- Здрасти, чичо. - казало то и веднага разбрало, че във този човек имало нещо различно.
- Здрасти.
- Как се казваш?
- Това няма значение. - казал изморен старецът.
- А от къде идваш?
- От едно мноого отдалечено място от тук.
- Какво има на това място?
- На това място... На това място остана младостта ми. - отвърнал със въздишка старецът.
- Защо не отидеш да си я вземеш?
- Не мога.
Последва дълга пауза. Най-накрая старецът каза :
- Преди живях в Боровата планина. Влюбих се в една красива и нежна девойка. Оженихме се и си родихме малко прекрасно момиченце. Весело и синеоко... Почти като теб. И също беше много любопитно. В боровата гора до града имаше една странна врата, за която се носеха най-различни лоши предания. Никой не смееше да влезе през нея и никой не знаеше какво точно ще се случи. Старите дядовци разказва, че мноого отдавна през нея минал един момък и повече не се върнал. Вратата още стояла там и момичето, което било влюбено в него след дълго чакане също влязло там вътре при неизвестното. Повече нищо не се чуло за нея, а вратата изчезнала веднага, след девойката. Няколко години по-късно вратата отново се появи. Тогава дъщеря ми беше на твоите години. Както казах тя беше много любопитна и постоянно разпитваше за вратата. Често казваше, че иска и тя да влезе там, при момъка и неговата приятелка, но ние не й вярвахме. Една сутрин се събудихме, но нейното легло беше празно. Търсихме я навсякъде. Цели три седмици, а моята малка дъщеричка я нямаше никъде. Накрая един бухал ни каза, че я е видял да влиза през вратата. Жена ми веднага се втурна към нея и преди да успея да я спра изчезна заедно с мистичната вратата. Аз питах един магьосник и той ми каза, че вратата може да се отвори само ако някое малко дете поиска да влезе през нея. Тогава тръгнах да търся такова дете. Търсих месеци, години, но не успях да намеря. - пак тежка въздишка. - Вече се отказах. Това е моята история, млади момко. Върви да си играеш. - каза стареца с тъжна усмивка. Помълчаха малко. Детето гледаше с любопитство и интерес мъжа. След няколко минути се усмели да каже :
- Аз искам да вляза.
Дядото го погледна учудено.
- Шегуваш се.
- Не. Искам да вляза.
- Незнаеш какво може да ти се случи. Може вобще да не оживееш.
- Няма значение. Дъщеря ти сигурно е много хубаво момиче.
- Да. Така е. Значи си сигурен? Утре тръгваме!
И лицето на стария човек пламнало в радостна усмивка.
На следващия ден рано сутрин момчето се измъкнало от къщи и се отправило към мястото на срещата - къщата, пред която седяли двамата със стареца миналия ден. И те тръгнали към Боровата планина. Минали през много високи планини, огрявани от изгрева на слънцето, през бързи реки, отвличащи всичко със себе си, през равни поля, чиято трева - малко по-висока от педя, се развявала от вятъра като вълните на морето... Когато най-накрая стигнали планината, към която били тръгнали. Момченцето не било виждало по-красива гледка през живота си - просторна и висока планина, по чийто склонове се простирали хиляди величествени борове, които сякаш били вперили гордо очи нагоре към слънцето, а на върха на планината - малко градче. Въвяли, вървяли и стигнали гората. Изведнъж се появила врата. Ей така, сякаш от въздуха.
- Ето я. - казал старецът. - Сигурен ли си, че искаш да преминеш?
- Да! - отговорило момчето, отворило вратата и минало през нея. Старият човек го последвал. Двамата изчезнали със вратата и от тях не останала никаква следа.
На сутринта родителите на детето се събудили и ужасно се разтревожили като видели, че го няма. Търсили го много време, но не го намерили. Студен вятър завял във сърцата на всички и довел мрачни облаци, които тъжно заронили капки дъжд като сълзи.
Но едно малко паяче, което било видяло всичко им разказало как скъпото им момче минало през вълшебната врата и се намерило заедно със стареца във чудна страна. Там старият човек видял съпругата и дъщеря си, които много обичал и се прегърнали нями от радост. След това момичето, което било невероятно красиво се приближило до момчето, усмихнало се и веднадга се влюбило в него. Момчето стояло и гледало русокосото момиче пред себе си, с красива бяла рокля, което сякаш светело и разбрало, че в сърцето му има място само за нея. Двамата влюбени тръгнали хванати за ръка из прекрасната страна, осветявани от залязващото слънце. Там били и момъкът и девойката, за които били чували. В този свят имало само влюбени двойки.
"Те ще живеят вечно" - завършило паячето. "Защото и любовта е вечна!"
|
Приказка за приспиване
