|
|
| Тема |
 Исках да напиша приказка |
|
| Автор |
лилитyk (chicken soup) |
|
| Публикувано | 05.06.01 19:47 |
|
|
|
Исках да разкажа на някого една история за това как всички хора на земята се раждат орисани с Приказка от орисниците. Как всички хора на земята живеят със своята Приказка и я носят в стъпките си като слънчева сянка през дните си.
Как всички деца имат Приказка, която е лека и шарена и едва докосва въздуха, преплитайки се в него и сочеща посоката на бъдещето, така както слънчевият лъч сочи на светлината мястото, където да се заиграе.
Как всички пораснали деца, наричащи себе си възрастни, имат Приказка очертана и оформена с почти невидимия контур на ясната представа за дните, които собствениците им съпреживяват с Приказната помощ и сила. Как Приказките им се превръщат в тяло, което прави нозете здраво да стъпят, ръцете грижливо да пазят, умовете светло да раждат идеи, сърцата жарко да туптят, а очите всичко, което видят никога да не забравят.
Как всички надраснали възрастта си деца с побелели коси и сладкодумни уста разказват своята Приказка на някой обичан човек миг преди завинаги да се пренесат в действителността на следващата своя Приказка, започвайки приказният си живот отново.
Но как да разкажа, когато тази, която ме е родила е имала едно мъничко парченце в своята Приказка, в което се разказвало, че ще роди същество, което няма да има своя Приказка?
Помогнете ми.
Зная само, че трябва да намеря Дървото, което дава Приказки, да живея в сянката му 33 месеца и всеки миг да го гледам как безрезервно дава, за да мога да почувствам и изживея мига, в който то и на мене ще даде. Но трябва да се науча и да не искам, да не пожелавам онова, което се дава на идващите, а търпеливо да вярвам, че онова, което сама си заслужа ще ми се даде.
Някой да е чувал тази Приказка?
| |
| |
| 
|
|
