|
Днес, 24.01.2009 (събота) около 20:00 ч., движейки се в Красна поляна по Никола Мушанов светна зеления светофар на кръстовището с ул. Добротич (където е Техникумът по електротранспорт). Бях в лявата лента и пресичах кръстовището, когато забелязах в лявото огледало за задно виждане автомобил в трета лента (лентата за насрещно движение). Автомобилът се движеше с висока скорост и поради тази причина помислих, че той ще завие наляво (което е позволено на светофара) и което обясняваше причината да направи нарушение и да се придвижи през двойни линии в насрещното платно за движение. Чух изсвирване на клаксон и видях как този същият автомобил е зад мен, успял да се включи в правилното платно и за щастие без да предизвика пътно-транспортно произшествие.
Изглежда хората в автомобила зад мен бързаха защото ми светкаха. В дясно от мен имаше кола и аз нямаше как да мина в дясна лента, за да пропусна автомобила зад мен. Беше тъмно и това, което виждах беше, два фара на дълги светлини зад мен. В този момент си помислих, че в колата е поредният нахален шофьор. Поради тази причина си казах, че ако бърза толкова много ще направи още едно нарушение и ще ме изпревари от ляво, прекрачвайки още веднъж двойната лента. След автомобила, който ми пречеше да мина от дясно имаше малко свободно място и пред него бус. След буса вече нямаше коли отпред и аз минах в дясна лента, позволявайки на автомобила зад мен да продължи в лявата. Когато двата автомобила се изравниха (моят и този на дългите светлини зад мен), аз забелязах, че това е всъщност джип. От джипа се беше подал един мъж и ръкомахаше нещо към мен. Наближавайки бензиностанцията на ОМВ, намираща се в дясно от нас, джипът започна да ме насвива. Аз намалих, защото това поведение на водача на джипа беше безсразсъдно, а определно и неговият спътник, който ръкомахаше не изглеждаше добронамерен. Тогава видях, че този джип е на фирма за охрана - бял джип със сини големи елементи от него на охранителите от Делта Форс СОТ.
На кръстовището на Никола Мушанов с Житница светофарът вече светеше червено, джипът ме беше изпреварил и спря на червения сигнал (пред него имаше още една кола на светофара). Аз приближавах плавно след тях, но спрях на по-голямо разстояние, защото предположих, че щом размахва ръце от колата, спътникът на шофьора, близостта ми към техния джип би била рискована. Излезе, че рискът не е по-малък – дясната врата се отвори и от нея към мен се насочи мъж на средна възраст. Доближи се до моята (шофьорската) врата и се опита да я отвори. Бях заключил вратите отвътре, защото не съм привърженик на нецивилизования начин на общуване и комуникация. Ядосаният СОТ-аджия ме попита „Няма ли да ми се извиниш, бе?” Аз го погледнах учудено без да отговарям на безмисления въпрос. За какво трябваше да му се извиня? В този момент видях, че се отваря и вратата на шофьора. Реших, че не трябва да чакам какво ще се случи, когато имам двама СОТ-аджии до колата ми. Затова правейки нарушение изпреварих всички спрели коли на светофара и на светващо жълто пресякох кръстовището.
Движейки се вече по бул. Овча Купел след гуми-центъра Европа видях полицейска патрулка, която тръгваше в моята посока на движение. Зарадвах се, че има полиция и затова светнах с дългите, надявайки се, че те ще видят засилилия се джип, който приближаваше към мен. Помислих си, че и СОТ-аджиите са се успокоили като видяха полицейската кола, защото бяха вече точно зад нея и в този момент не ме насвиваха. Патрулката обаче продължи напред, а СОТ-аджиите намаляваха скоростта. Вече бяхме непосредствено преди кръстовището с бул. Президент Линкълн. Аз завих надясно по булеварда. Видях, че правейки нарушение (от направо зави рязко надясно) СОТ-аджийският джип приближаваше с висока скорост зад мен. Аз не си позволих да се движа много бързо, понеже настилката беше кална и рискът от ПТП се увеличаваше драстично, ако бях увеличил прекомерно скоростта. Подминахме светофара на кръстовището с ул. Кукуряк (към Кауфланд), който за щастие светеше зелено и тогава вече джипът беше в лявата лента. Те не бяха обърнали, така рязко по булеварда, по който се движех, за да отидат на сигнал на техен клиент, а за да продължат да налагат своя тормоз над мен. Това го разбрах, когато видях как техният джип ме насвива. Разбрах, че тези хора са решили да ме спрат и затова намалих, за да не се ударя в бордюра на тротоара или в насвиващия ме джип.
Спряха пред мен на пешеходната пътека – хубаво осветено място, и двамата се затичаха от джипа към мен. Шофьорът към моята шофьорска врата, а спътникът му към другата врата. В този момент ми минаваше мисълта само как да се спася от двама СОТ-аджии, които определено искаха да приложат груба сила над мен. Единият блъскаше по моето стъкло, а другият – по стъклото на вратата от дясно. За щастие стъклата на колата ми излязоха здрави, а в този момент реших да се възползвам от предимството, което имам – че съм в колата... и настъпих здраво педала – след няколко секунди вече бях с над 100 км/ч. Погледнах в огледалцето и видях, че двамата ми преследвачи се връщаха към джипа си.
За щастие гонката приключи – вече бях изпреварил няколко коли, а зад мен не се виждаха тези светлини на джипа.
Мога да се благодаря на късмета, който имах и да се благодаря, че колата не се поддаде на ударите от юмруците на СОТ-аджиите от Делта Форс СОТ.
Всичко се разви изключително бързо. В такъв момент минават много мисли през главата на човек, но най-много – как да оцелееш пред безумието на двама СОТ-аджии – хора, които ползват силата, за своето препитание. Изглежда се чувстваха над закона щом си позволяваха да нарушават правилника за движение, без да имат специални лампи или означения за автомобили със специален режим на движение.
Не пожелавам на никого да попада в подобна ситуация, но се и възмущавам на тяхната наглост и увереността, с която ме гонеха и слизаха от колата с намерения най-вероятно да използват груба сила за саморазправа.
|
Делта Форс СОТ побойниците
