|
Здравейте! Не знам дали тук му е мястото за постването на моя проблем, но се надявам да се намери някой да ме упъти, защото аз просто не знам какво да правя вече...
За какво става на въпрос:
Преди 8 месеца се запознах в мрежата с едно момиче, с което полека-лека се сближихме до толкова, че не можеше да мине и час без да си кликнеме или чуеме. Много мои приятели станаха и нейни приятели също - всички я обожаваха, защото тя беше едно прелестно, весело, с огромна добра душа момиче. По цял ден говорехме по телефона, вечерно време до късните часове по Скайп също. Сестрите й много ме обичаха - все едно част от семействоти им бях. Защо сме говорили само по телефон и Скайп? Защото между нас имаше 600км разстояние. Това между нас продължи 4 месеца, през което време планувах да се преместя в нейния град, уж на майтап в началото, но иначе сериозно и двамата мислехме за това, дори за деца говорехме. Не е да не сме се виждали - има камери, а за говоренето - тя споделяше с мен неща, които дори на сестрите и приятелките си не би казала; когато плачеше аз се опитвах едва ли не да й изтривам сълзите, правех се дори на клоун за да я разсмивам. Тя ме обожаваше и сравняваше с майка си. Многократно й помагах, дори и от това разстояние. Тъкмо да се събереме и се случи нещо ужасно - тя изчезна. Дни наред я намаше, после с помощта на сестричка й ми се обади и ми каза, че имала проблем. След което отново изчезна. 4 месеца вече тя не е същото момиче. Каза ми, че е срещнала друг мъж, който веднъж казва че обича, друг път- обратното, но му обещала нещо, длъйница му се чувстваше. В самото начало искаше "да заспи и повече да не се събуди". Преди тя беше едно прекрасно момиче, коеот какот вече казах омая всичките ми приятели, а сега вече беше руина.
Отидох преди месец и нещо в града й, без тя да знае. Щом ми чу гласа вместо да се шокира, то тя се зарадва, но минутка след това ми каза, че не мойе да ме види - окото й било мног о подуто и не приличала на нищо, на което отговорих, че няма проблем за мен - пропътувал съм 600км за толкова копнямата и усмивка - да я видя! През това време онзи не я е оставял на мира. След като чул как говори за мен, той й взима телефона и моя номер, отива при приятел в Глобул и получава цялата информация за мен. От този момент тя не смее да говори с мен. Опитвам се да я разубедя да не прави глупости, че този човек сторил това не е добър (аз имам достъп до информация също, но съм й дал дума да не я проверявам), да се откайе от него, но тя казваше, че не може- било е късно. След като отидох там, цял ден говорихме по телефона и в крайна с,етка тя не дойде. До последно искаше, но след каот онзи й се обажда тя променя решението си да ме види. Плачеше на телефона половин час, късаше се от рев, но не можеше и това е то.
Прибрах се в моя град съсипан. След много разговори с приятели, те ми казаха, че там има нещо гнило, че може той да я държи с нещо и аз трябва да разбера какво е.
Преди няколко дена отново бях там. Предишния ден тя имаше РД, правеше се на щастлива, но не повярвах - смееше се каот пияха или дрогирана. По-късно друг приятел й позвъня, и гласа й беше ледено студен - нечовешки. Тя не говореше вече със сестрите си, беше напуснала дома и работа, но казваше, че имала пари.
По време на престоя ми там показах снимката на двемои познати, които нищо не ми казаха. През поседните два дена телефона на моята приятелка беше изключен, та аз се свързах с малката сестра. След многократно звъене и СМС-и, най-накрая вечерта тя ми се обади от сестринския телефон. Предишния ден беше писала писмо на позната, в което е написала, че аз съм най-добрия човек, когото познава, че няма друг като мен и да ми говорят само гадости за нея, за да мога да я забравя... Беше ми казала, че ако ида отново в нейния град, живота й ще се усложни много, което аз тогава все още не разбирах.
В ъдлгоочаквания разговор вечерта, след като разбра къде съм ми каза, че не иска да ме види, че ме мрази, че съм психопат и да хващам първия възможен влак, че най-сетне да разбера, че не ме обича, и че тя не е човек, а боклук и изрод. "Приятеля" й е в другата стая и не може да идва, а на другия ден пък отпуска бил... Тогава реших, че е време мъките, продължили 4 месеца да приключат и й затворих телефона. До сега аз ниокга не бях затварял - оставях я та да го прави...
Не бих казал, че бях спок, но разбрах че няма желание да ме види, въпреки, че гласа небеше нейния, в смисъл той не беше човешки, а сякаш машина говореше. Минутки след това, моя приятелка ми се обади и ми каза, че имала обаждане от жената, която ме развеждаше из непознатия град. Тъй като тя и колейката й бяха видяли снимката на момичето й споделила, че това момиче е много вероятно да е влюбена в мен, но между нас има човек - нейния сутеньор. Жената не могла да ми го каже в очите. В този момент аз едва не се сринах на земята. Поръчах такси и отидох в тамошното РПУ, които хорица бяха изключително учтиви да ми кайат. че няма какво да подавам сигнали - проституцията не е престъпление, освен ако е насила. А отва не може да се докаже, нито пък на предполагаемия сутеньор не може да се направи нищо. Убеден съм, че той я е заплашил с това, че не само на нея, а и на семейството й ще навреди по някакъв начин, и тя просто... Този извод правя от факта, че сестра й ме наричаше брта, и винаги казваше, че каквото и да стане между мен и кака й, то тя за нищо на света не би искала да ме загуби не като приятел, а като ИСТИНСКИ брат...
Питаа и моля за помощ от вас - какво да предприема от тук нататък, щом полицията не желае да се заеме със случая? А всички приятели сме убедени, че нещо става, че тя не е същия човек.......
МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ!
|
pomo6t
