|
Разследване на “Монитор”
Фирми и капитали зад граница
Какво не посмя да публикува в. “Демокрация” през 1994 г.
ЛЮБА МАНОЛОВА
Делото Муравей срещу Чорни отложено
Състав на Софийския градски съд отложи вчера за 6 декември делото на бившия министър на финансите Муравей Радев срещу бизнесмена Майкъл Чорни.
Делото е било отложено, тъй като двама от свидетелите, поискани от Муравей Радев, не са се явиха в съдебната зала.
Делото е образувано на 12 декември 2003 г. Муравей Радев съди руския бизнесмен за 35 000 лева, тъй като се е почувствал оклеветен от интервюто му пред радио "НЕТ" от 14 октомври 2003 г. В него Чорни заявява, че бившият министър на финансите го е рекетирал за повече от 5 млн. долара от името на тогавашния министър-председател Иван Костов.
Бисер Димитров: “Гига сторидж” беше бреме върху моята репутация
БЕЛФОР. ЗОЯ ДИМИТРОВА Пратеник на “Политика”, специално за “Монитор”
Снимка: Авторът
Бисер Димитров се ръкува с кмета на Белфор Жан-Пиер Шевенман, след като той разкри съдържанието на френското досие на Димитров пред съда.
От 27 до 30 септември в Белфор, Франция се проведе процесът по делото "Гига сторидж". След осем години и половина разследване на подсъдимата скамейка застанаха петима души сред които изпълнителният директор на завода за дискови устройства "Гига сторидж" Бисер Димитров и председателят на общинския съвет на града Кристиян Пруст. "Това беше лов на вещици. Бисер Димитров нямаше да бъде арестуван, ако не се казваше Димитров и не беше българин", заяви кметът на града Жан-Пиер Шевенман. В процеса на делото прокурорът сне обвиненията от някои от подсъдимите и поиска условна присъда от 18 месеца лишаване от свобода за Бисер Димитров. Очаква се присъдата да бъде прочетена на 8 октомври. Интервюто с него е направено веднага след края на процеса.
Г-н Димитров, през цялото време правеше впечатление, че всички подсъдими се защитавахте като един отбор.
Ние и днес сме един отбор.
Как оценявате процеса?
Това беше един много коректен процес. Но това ми се случва за втори път тук, в Белфор. През 1996 г. в Безансон прокурорът Драйфус пледира за пускането ми под гаранция въпреки истерията. Тогава да изляза от затвора беше мисия невъзможна. Съдия-следователката Кристин Шлюмберже заяви: "Само господ можеше да те изкара от моите ръце".
За какво съжалявате осем и половина години по-късно?
Само за едно "Гига сторидж" беше един страхотен проект, в който всички елементи бяха на място. Имахме продукт, готов 12-14 месеца преди конкуренцията, а това нещо в дискаджийския бизнес е страшно много. Имахме поръчки за над 250 млн. долара. Имахме пазара, имахме продукта, имахме парите. Чувствам се така, сякаш съм изгубил дете.
Как ще коментирате, че всичко започва от България, че сигналите на френските служби срещу вас идват от България?
Вие наистина не очаквате да кажа нещо по този въпрос, нали? Аз работя в България и няма да коментирам българските служби. Те знаят по-добре какво са направили, как са го направили и кой го е направил.
Как се отрази на по-нататъшния ви професионален живот провалът с "Гига сторидж"?
"Гига сторидж" беше тежест, бреме върху моята репутация. Не можех да заемам служба в публична компания. Когато срещу теб има следствие, в публичните компании се дистанцират от теб. Естествено,че и някои от партньорите се дистанцират. И трето, не можех да получа моето американско гражданство, защото за разлика от други наши американци не крия нито произхода си, нито това, което се случва в момента с мен. Бях длъжен да отразя в документите ми за емиграция, че срещу мен има следствие. А ако има следствие срещу теб, никой не ти придвижва документите за гражданство. Това продължи осем години. Но американските власти имаха куража и решението да ми дадат гражданство, защото те също разследваха случая и установиха, че няма никакви основания за каквото и да било.
Всеки месец ли летяхте от Сан Франциско в Белфор, за да се подписвате в съда?
Да, в продължение на осем години.
И не пропуснахте нито един месец?
Как ще пропусна? Това означаваше да докажем тезата, те на това страшно се надяваха, че аз вече не се интересувам, особено когато вече съм станал гражданин на САЩ.
С какво се занимавате сега в България?
Със същото, с което съм се занимавал и преди. Аз съм консервативен. С високи технологии и с телекомуникации по простата причина, че бях част от екипа, който приватизира "Инкомс". В момента отговарям за два от заводите от цялата тази приватизация Завода за телефонни апарати в Белоградчик и Завода за контактни елементи в Зверино.
Факсимиле на документ от БВТБ до Великото народно събрание, Анкетна комисия относно причините за икономическата и политическата криза, за изтеглена сума в щатски долари от ВТО "ИНТЕРКОМЕРС" за откриване на търговско бюро в Бразилия. Сумата от 50 000 щ.д. е изтеглена, такова бюро не е разкрито.
През 1994 година работех във в. "Демокрация" във време, когато СДС, самосвалило се от власт две години по-рано, беше в опозиция. Направих поредица от разследвания "Хроника на голямото ограбване", в която документално доказвах: как се е трупал външният дълг и при какви обстоятелства и причини бе обявен мораториумът върху плащанията, кой е определял и раздавал валутни кредити, как са залежавали лицензии и са работели предприятия на загуба и най-накрая в няколко части как са изнасяни държавни капитали за задграничните дружества (ЗД).
В края на втората част от това разследване имаше анонс "Други игри с държавни капитали, списък на задграничните дружества в различните държави, придружен с имената на директорите там". В деня, когато текстът трябваше да излезе, бях извикана при главния редактор, който ми съобщи, че спира материала, тъй като какво било това някакъв си списък с имена на фирми и директори, бил като телефонен указател и нямало нищо интересно в темата. Отказах се да споря, но в годините след това главният редактор бе категорично опроверган. Очевидно опозицията СДС е имала своите доводи документът да не излиза.
Още на другата сутрин, когато списъкът на дружествата не излезе, в дома ми позвъни следователят от Главно следствено управление Пламен Цанков, попита ме защо не е бил публикуван този списък и като научи, че текстът е спрян окончателно, ми нареди да му занеса документа. Не занесох документа и той престоя 10 години в личния ми архив. Тези дни, когато за първи път парламентът взе решение да разкрие всичко за задграничните дружества, в. "Монитор" ви предлага текста, който "Демокрация" свали от страниците си.
Този текст е подготвен върху основата на официална информация от някогашното Министерство на външноикономическите връзки (МВиВ). Данните са от юни 1991 г., като много от тях актуализирах. Цитираните фирми с данни за регистрация, предмет на дейност и имена на ръководители изнасяме за яснота. Предлагаме публикацията на вниманието на председателя на Правителствената комисия за регистриране и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие зам.-министър-председателя Валентин Карабашев. С Решение №421 на Министерския съвет от 15.10.1993 г. е създадена въпросната комисия, но вече пет месеца никой не е чул как се е контролирала дейността на някои задгранични дружества. "Някои", защото години наред държавата е влагала валута зад граница, а не навсякъде има възвращаемост на печалба.
Разговарях с мнозина генерални директори на фирми, създали задгранични дружества. Това ми помогна да актуализирам списъка.
Не бяха малко случаите, в които ръководителите на предприятието-собственик не бяха чували за съществуването на тяхно дружество зад граница.
Ето го и списъкът:
Държавна фирма СО МАТ
Дъщерни задгранични дружества:
1. Ирано-бъгарска транспортна компания ИБТК. Местонахождение Иран. Платен дружествен капитал 50 млн. ирански риала, СО МАТ участва с 25 млн. ир. ИБТК е приключвала всяка година с печалба.
2. Либийско-българска транспортна компания Либутко. СО МАТ участва с 1 470 000 либийски динара, като дяловото му участие е осигурено посредством заем от либийската национална банка и изплатен от печалбата на СО МАТ. Досега дружеството е превело в конвертируема валута на СО МАТ 1 273 493 щ.д. Поради промяна на обстановката в Либия през последните две години и субективното отношение на либийския партньор дружеството е в процес на ликвидация.
3. Кувейтско-българска търговска компания КБТК. Фейсал ал Ганим (51 на сто участие) Кувейт. Международен автомобилен транспорт и спедиция в района. През 1990 дружеството е завършило с печалба 150 000 кувейтски долара. С началото на иракската агресия компанията временно е преустановила дейността си. От 1 юли 1992 г. до 30 април 1993 печалбата е 71 062 кувейтски долара.
4. ДЕМАНД Виена. Директори Ст. Цолов, Хр. Башев, Д. Чакалов, Н. Ганчев. Фирмата ръководи, координира и контролира работата на мрежата от гранични бюра и терминали в Европа по превози и спедиция. През 1992 г. печалба 498 576 австрийски шилинга.
5. Виена транспорт Виена. 100 на сто собственост на СО МАТ. Указано е при евентуално ограничаване на дейността на СО МАТ в Европа дружеството да се използва за изкарване на товарите до дунавски пристанища или до българска територия. Поради рецесията от две години фирмата работи на загуба и не е в състояние да погасява задълженията си към СО МАТ.
6. Донау Лойд МАТ Регенсбург. С изключение на 1986 г. останалите години печели и превежда печалба на СО МАТ.
7. Българско-германско дружество "МАТ БЕТЦ". Участие 50 на 50. За 1992 г. печалбата е 81 603 ДМ.
8. ПОЛМАТ Варшава. Международен транспорт и спедиция, участие в превози на полския стокообмен. Печалбата на дружеството не е в състояние да покрие дължимите вноски по отпуснатия заем от СО МАТ.
9. РОКОМАТ Виена. Търговско-снабдителни операции с 50 на 50 участие СО МАТ и австрийската фима "Ротмунд Конзой Хер". От две години дейността е преустановена.
10. СИТРАНС Того. Дружеството е замразено.
Държавна фирма БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ
Дъщерни задгранични дружества:
1. БУФЕКС Лондон. Търговия със селскостопански стоки. Дружеството работи.
2. БУЛГАРФРУКТ Франкфурт. Работещо. Директори: Стою Янков, Димитър Станев, Т. Тасков.
3. БУЛГАРФРУКТ Хага. Пред закриване.
4. БУЛГАРСПЕД Мюнхен. Директор Петър Захариев. Работи.
5. БУЛГАРФРУКТ Милано. Директор Витков. Замразено.
6. БКВ ЕКСПОРТ ИМПОРТ Атина. Директори: А. Мирчев, З. Миланов. Замразено.
7. Т. ТV ТV Солун. Замразено.
8. БИ ДЖИ ЕСРОДИ Макрохория. Закрито, води се дело между съдружниците.
9. БУЛГАРФРУКТ Виена. Директор Пл. Върбанов. Закрито.
10. БУЛХАВЕК Варшава. Закрито.
11. БАЛКАНПЕГРО Варшава. Закрито.
12. БУЛГАРФРУКТ Прага. Пред закриване.
13. БУЛГАРИМЕКС Сайда, Ливан. В БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ не са чували за него.
Държавна фирма КИНТЕКС
Дъщерни задгранични дружества:
1. ИНАР Вадуц. Право на операции от името на фирмата. Данни за български директор липсват.
2. СОКОЛИ Вадуц. Право на операции от името на фирмата. От 1991 г. и двете фирми са в процедура на закриване. При дейността по тях не са превеждани пари според генералния директор на фирмата.
3. Други две фирми с регистрация във Вадуц и сходен предмет на дейност, както тези на фирмите на КИНТЕКС, са: "Имекстраком" и "Икомев". По списъка от 1991 г. те са посочени като фирми на КИНТЕКС, но генералният директор на предприятието отрича КИНТЕКС да е имал собственост в тях.
Държавна фирма БУЛСТРАД
Дъщерни задгранични дружества:
1. ЮРОПИЪН РЕЙШУРЪНС БРОКЪРС ЛТД, Лондон. Директори: Г. Енчев, С. Симеонов, М. Желязков, И. Танчев. Работещо.
Държавна фирма БЪЛГАРСКА ВЪНШНОТЪРГОВСКА БАНКА
Дъщерни задгранични дружества:
1. Баварско-българска банка. Работещо дружество.
2. Австробългарски мениджмънт консълтинг Виена. Преди две години БВТБ е пожелала да излезе от него. Замразено по-късно.
3. ЛИТЕКС БАНК Бейрут. Съществува.
Предмет на дейност на тези дружества са банкови операции.
Държавна фирма ИЗОТИМПЕКС
Дъщерни задгранични дружества:
1. КОРПЕКС САЩ. Внесени като уставен капитал 40 000 щ.д. Участие 50 на сто. Дружеството е продадено.
2. ЧЕРЕКС Канада (дъщерна на КОРПЕКС). Директор Константин Димитров. Продадено.
3. БЕЛКОМЕКС Англия. 10 000 лири уставен и 140 000 лири оборотен капитал. За закупуване на офис е теглен заем от 253 000 лири и през първите години е изплащан. Преоценяват се активите и пасивите с оглед разплащане с кредитори или бъдеща ликвидация.
4. ИЗОТИМПЕКС Атина. 10 000 уставен и 140 000 оборотен капитал е преведен. Директор Жан Марукян. Първата година нетна печалба от 20 000 щ.д., втората година финансовият резултат е отрицателен. Представителят Ж. Марукян трябва да се отчете.
5. ДЖЕКУЕЛ ИЗОТ ХОНКОНГ. 51 на сто участие. Внос, износ, агентство, дистрибуторство. Директори: Огнян Торторечев и Сия Пейчинска, като последната е упълномощена от вече излезлия от ареста Л. Витанов (бивш генерален директор).
6. КОРПЕГ Франкфурт. Уставният капитал на дружеството възлиза на 100 000 ДМ (собственост 100 на сто на КОРПЕКС САЩ, където ИЗОТИМПЕКС имаше 50 на сто дялово участие). На 29.1.1990 бордът на директорите разрешава на директора на КОРПЕГ Петър Георгиев да заплати 24 000 ДМ като дял, който да закупи до края на 1990 г. До този момент не е представен банков документ, доказващ покупката на дялове. Петър Георгиев е питал ИЗОТИМПЕКС има ли негово дялово участие в КОРПЕГ. Дялово участие, което той трябва междувременно да осигури, тъй като американската фирма е била закрита.
7. ИЗОТРЕЙДИНГ Берлин. Основано със 100 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС. Основен капитал 200 000 ДМ. Капиталът е ликвидиран по данни на ИЗОТИМПЕКС, без да е ясно как е станало това. Директор Веселин Протич.
8. ИЗОТИМПЕКС ИБЕРИКА Мадрид. 50 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС и 50 на сто испанско. Директор Георги Галев. Уставен капитал 150 000 щ.д., преведени през 1990 г. Основният капитал е бил изразходван за заплати на двамата административни директори Галев и Санхил. Испанският партньор не е внесъл изцяло своя дял, а Галев не е уведомил ИЗОТИМПЕКС за това. Неуредени задължения, получен автомобил "Пежо" от Париж и регистриран на името на българския директор това накратко изчерпва дейността на българския директор в дружеството.
9. ИЗОТРОНИК Мадрид. 50 нас то българско участие с 15 млн. песети. Без печалба. Директорът Илия Наумов е освободен.
10. ИЗАТРЕЙД Чехословакия. Има предложение да се върне оборотният капитал и директорката Надежда Стоянова да се освободи.
11. ПРАГАКОМ 100 на сто държавно участие. Неправомерно е увеличен уставният капитал, като е променено участието на ИЗОТИМПЕКС: 70 на сто на дотогавашния представител Стойчо Караиванов и един чешки гражданин. И 30 на сто на ИЗОТИМПЕКС. Предполага се, че бившият генерален директор Витанов е дал пълномощно на фирмата, но то така и не е намерено. В момента фирмата полага усилия да се оттегли от задграничното си дружество и да си получи обратно оборотния капитал.
12. АЛТРОН ИЗОТ ЮАР, Йоханесбург. 30 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС. Внос, износ, търговски операции в Европа, Азия, ЮАР и останалите африкански територии. Дружеството губи. Представител Райчо Илиев.
13. ИЗОТТРЕЙД Будапеща. 89 на сто държавно участие. Директор Петър Добрев. Съдружниците се споразумяват за преразпределение на дяловото участие. Делът на ИЗОТИМПЕКС намалява от 89 на 48 на сто и фирмата-майка прави постъпки за връщане на оборотния капитал, който е вложила. Иска се и смяна на Добрев.
14. ИЗОПОЛ Варшава. Отчита още първата година загуби. Представител Иван Янчев. 116 000 уставен капитал, като ИЗОТИМПЕКС притежава дружеството сто на сто.
15. ДЕЛТА ИМПЕКС Белград. Открито със 150 00 щ.д. Закрито. Директор Иван Кръстев.
16. СУДОСКРАБ Москва. ИЗОТИМПЕКС няма свой представител във фирмата и участва със 155 000 щ.д. и 155 000 рубли. Първата финансова година завършва без печалба.
17. ИЗОТРОН ЛИМИТИД Ню Джърси. Поради непълна документация липсват много документи по този случай след освобождаването на Л. Витанов и започналото следствие срещу него.
Държавна фирма ИНДУСТРИАЛИМПОРТ
Дъщерни задгранични дружества:
1. ИНДУСТРИАЛИМПЕКС Лондон. Работещо.
2. ДАНЮБЕКС Париж. Работещо. Директори Й. Йосифов, Л. Цанков.
3. ИНДИИМПЕКС Франкфурт. Я. Христов, Шойков, Конакчиев. Работещо.
4. ИНДИИМПЕКС Хага. Работещо.
5. БУЛТЕКС Торонто. Работещо.
6. БУЛТЕКС Ню Йорк (клон на канадското дружество). Работи.
Държавна фирма АВИОКОМПАНИЯ (АК) “БАЛКАН”
Дъщерни задгранични дружества:
1. БГ ТУРС Берлин. АК е излязла от участие.
2. АРКО Берлин. Има споразумение за преотстъпване на акции. Директор Стефан Вълев.
3. АБАТКО Кувейт. Работи активно. Директор Владимир Наньов.
Държавна фирма ТРАНСИМПЕКС
Дъщерни задгранични дружества:
1. БУЛГАКАН Канарски острови. Не е регистрирано.
Държавна фирма БАЛКАНТУРИСТ
предметът на дейност на неговите дружества е един и същ туристически и транспортни услуги.
С името БОЛКАН ХОЛИДЕЙС са регистрирани дружества на БАЛКАНТУРИСТ в Лондон, Франкфурт, Берлин, Амстердам, Копенхаген, Милано, Атина, Стокхолм, Цюрих, Виена, Варшава, Будапеща, Бейрут, Кувейт, Ню Йорк, в които директори са били съответно: Л. Гоцев, Великов, Недков, Хаджистоянов, В. Събев, М. Димов, Лъчезар Христов, Б. Божилов, Грозев, П. Петев, Драмов, Ив. Турлаков, В. Генков, Ив. Иванов, Н. Аршинков, Черпоков, Ив. Милков, Е. Каменов, Ева Кулишева, К. Костов, Запрянов, М. Щърков. Всички са работили пълноценно и на печалба.
Държавна фирма ЕЛЕКТРОИМПЕКС
Дъщерни задгранични дружества:
1. ЕЛЕКТРОИМПЕКС ИБЕРИКА Мадрид, не работи.
2. ЕЛПРОМ Боркен с директори: Т. Димитров, Зл. Недков, В. Митев, работещо.
3. Дружество в Ла Валета с директори Лальо Лалев, Тодор Колев.
4. С.Л.Е.Д. Бейрут. Ликвидирано.
5. ЕЛЕКТРОИМПЕКС НАЙДЖИРИЯ Лагос, работещо.
6. ФАР Милано с директор Арсо Арсов, работещо.
7. ЕЛТОС Берлин (С участие на ф. Елтос Ловеч), работещо.
Държавна фирма ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКА СЛУЖБА
в Москва поисква регистрация на 51 смесени дружества. На наше запитване за списъка на тези дружества ни беше отговорено, че не може да бъде предоставен.
Държавна фирма ИНТЕРКОМЕРС
Дъщерни задгранични дружества:
1. МИТЧУЕЛ ТРЕЙД Лондон, замразено.
2. МАРЕКС Мадрид. Директори: Д. Сотиров, Р. Христов, Кирков. Замразено.
3. АРДЕКС Берн. М. Славов, Ал. Парушев. Ликвидирано.
4. ЛИТЕКС Бейрут пред ликвидация. Директори: Ив. Деев, Ат. Плугчиев. Пред ликвидация.
5. РОДОПАКОМЕРС Вадуц, фирма, пощенска кутия. Няма данни за сегашна дейност.
6. РОДОПАКОМЕРС Виена. Г. Гаврилов, Ал. Александров, К. Русинов. Работещо.
7. ИЛЕКС Буенос Айрес. Участие на "Рила", "Пирин", "Витекс", "Хранекспорт". Продадено.
Държавна фирма МАШИНОЕКСПОРТ (МЕ)
Дъщерни задгранични дружества:
1. АЙДЖАКС БУЛМАК Манчестър. Замразено.
2. БУЛМАК НОРГЕ Осло. В него МЕ участва чрез "Булмак Керпен".
3. СОФБИМ Париж. (МЕ, ЕЛЕКТРОИМПЕКС и френски акционери)
4. МАНЮРЕН ОТОМАТИК Милуз. (МЕ, Минералбанк и френски съдружници)
5. БУЛМАК -Керпен, работи.
6. РЬОПЕРВЕРК
7. СИБИМЕКС Милано. Печелившо, директор Р. Йорданов.
8. МЕВЕТ Атина. Печелившо, директор В. Георгиев.
9. БУЛМАК ХЕЛАС Атина. Реекспорт.
10. БУЛМАК СВЕРИГЕ Гьотеборг, работещо. Директор Ан. Шипковенски.
11. ИНТЕРИЗА Стокхолм. Участие МЕ и БИСА. Не е работило.
12. ВНС Нойнкирхнер ("Металолеене", МЕ), Кр. Гергински.
13. НСВ ХАНДЕЛС Нойнкирхнер. Търговски офис на горната фирма.
14. БУЛМАК Виена. (Участие чрез БУЛМАК Керпен), работещо.
С името БУЛСИНГ са регистрирани фирми в Сингапур (79 на сто МЕ), Джакарта (клон на сингапурската фирма) и Сидней филиал. Директори са: Р. Димитров, Николов, Д. Пенев, Дружеството в Сидней е замразено.
15. КОРМЕТАЛ Мексико с 51 мексикански съдружници, дължи пари. Няма български директор в момента.
16. БУМЕКС Ню Джърси, регистрация от 1986 г., МЕ дава 100 000 щ.д., замразено.
Какво прави впечатление в някои от фирмите зад граница?
Ревизия на дружествата на БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ (БПЕ) е констатирала нарушения, свързани с трансфер на валута. Дружеството във Франкфурт превежда на БИ ДЖИ ЕС (също фирма на БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ) 250 000 ДМ за портокали, които не са получени изобщо. Води се дело за възстановяване на сумата.
Със 140 000 щ.д. БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ участва в покупка на хотел в Гърция, който обаче не носи приходи поради поставени по-високи цени от гръцкия съдружник.
Често в списъка на мястото на предприятието-собственик е вписано частно лице и след време регистрацията на дружеството се прави и в България. Такова дружество е ТЕХНОКАТАГУМ Лагос. ТЕХНОКАТАГУМ кънстръкшън къмпани България ЛТД на 2 февруари 1991 е извършена регистрация в България, като представител на филиала е Григор Стоичков. С участие 20 000 щ.д.
Фирми зад граница е имал ТРАНСКОМПЛЕКТ, днес закрит. В Никозия една, в Лагос две. "Рибно стопанство" също фигурира с 11 фирми в списъка, като за дружествата четем: няма данни, замразено, регистрирано, но не функционира.
Редом с фирмите се споменават и физически лица като Давид Самоковлийски, Ан. Вълков, Пламен Мърваков, Б. Божилов, Г. Найденов, Николай Попов, Ал. Янакиев.
Целта на създаването на ЗД е била разширяване на българското икономическо присъствие зад граница и обезпечаване на по-висока ефективност от търговската дейност на държавните предприятия.
Един анализ на създадените и сега съществуващи задгранични дружества показва прогресивно намаляване на държавното дялово участие. Масова практика е било воденето на двойно счетоводство, отклоняването на част от реалната печалба. С парите са закупувани недвижими имоти или са инвестирани като частен капитал."
Намирането и връщането на изчезналите милиони 31 години след учредяването на фонда за финансиране дейността на ЗД към МВиВ (реш. №304/11.5.1973 г. на Бюрото на МС) е невъзможно, скъпо и непосилно въпреки данните за имена, банкови сметки и местонахождение, които днес "Монитор" публикува за първи път в българското медийно пространство.
|
Фирми и капитали зад граница