|
Тема |
BGPRESIDENT.COM |
|
Автор |
lordm (непознат) |
|
Публикувано | 01.10.06 21:29 |
|
|
Място за информация, размисъл и разгорещен дебат за българския президент
Българската президентска институция се сблъсква с тежък проблем – липсата на интерес у избирателите. Трудно е да се каже дали апатията е резултат на това, че на всички президентството им харесва точно такова каквото е, или избирателите просто му нямат никакво доверие. Може би ние не разбираме каква е точно ролята на президента? Какво точно той прави за нас? Как ни представя пред света? Успява ли да ни вдъхне увереност и самочувствие? Как точно президентът се отнася към законодателството?
Кризата на президентската институция надали е свързана само с една определена партия или с един определен президент. Политикът е такъв, какъвто го искат неговите избиратели. Но те трябва да искат, да настояват и да не оставят онези, които ги представят по света и в страната на спокойствие.
Затова инициативата е опит да се извади на светло не само онова, което президентските кандидати обещават, но и онова, което избирателят очаква от тях.
Българите се пръснаха по света. Те обаче остават българи, които обичат страната си, искат да споделят нейните проблеми и успехи и са готови да допринасят за достойната и репутация по света. Най-разумното място за споделяне на тези желания на българите по света и в страната е глобалната мрежа. Там всички можем да сме си у дома, да мислим за онова, което става там и да участваме в него.
Българският президент е в странна позиция. От една страна, той е директно избиран от гласоподавателите. От друга, той няма властта, обичайно предоставяна на пряко избран президент. На президента се гледа като на символична фигура. В същото време той е в позиция да решава сложни правителствени кризи. Мнозина очакват президентът да бъде основният представител на страната по света. Други го виждат главно като контролен механизъм спрямо законодателния процес.
Често можем да чуем твърдения, че президентската институция трябва да се предефинира. Да и се даде повече власт. Или пък да и се ограничи властта, която има сега и може би да се избира от парламента. Накъдето и да се развие институцията държавен глава, това не бива да става по академични или партийни съображения. Без гласа на хората за това какво искат да бъде президента, какво очакват от него, каква власт са склонни да му дадат и каква работа ще очакват той или тя да извърши, никоя конституционна реформа няма да успее.
В всеки ще може да заяви своите очаквания и своето виждане за това какво е и какво трябва да е президента. Президентската кампания е най-добрия момент за размисъл и дебат. Задълбочен размисъл. И разгорещен дебат.
Юлиан Попов
|
| |
|
|
|