Огново стария седесарски похват.Каквото не ни харесва е продукт на червени автори от комунистическата преса.Неслучайно последни разбирате какво е станало, включително и в собствената си партия.Изключвам снизходително-ироничното отношение към силния политически опонент, присъщо на едно примитивно съзнание, задължително условие, за да бъдеш и за да си останеш седесар и ти пействам друга статия, от друг вестник дано накрая вденеш нещо:
в. Монитор – стр. 15

Васил ТОНЧЕВ, Заплашва ли ни ляв радикализъм

"За да обясним настроенията на широкия кръг центристки избиратели, които бяха решаващи за изхода от изборите, е добре да ги илюстрираме с един показателен пример. Ще се спрем на един от най-големите успехи, постигнати по времето на престоя на Петър Стоянов на “Дондуков” 2 – отпадането на Шенгенските ограничения при пътувания на българските граждани в Европа.

Елементарни сметки показват, че от този революционен пробив потенциално могат да се възползват максимум 10-15% от българските граждани. Как се отразява тази придобивка на останалите, които се борят за насъщния и се чудят как да покрият сметките за тока и отоплението? Разходката до Париж за тях изглежда толкова химерна и неосъществима, колкото беше и по времето на “желязната завеса”. Ако се огледаме по-внимателно, ще видим, че социалното неравенство ни е разделило на два коренно различни лагера – едните вече са в Европа (макар и със сравнително нисък за Стария континент стандарт), а другите се отдалечават в обратна посока. Дори най-успешните крачки на страната по пътя към Европа издигат психологически бариери пред значителна част от сънародниците ни

Ако разнищим суетата около жълтите павета (градските мегдани), ще видим едно негласно съревнование между марките на колите, дипломите на децата, обзавеждането на новите жилища, присъствието по коктейлите, съдържанието в пликовете с надписи “МЕТРО” и “БИЛА”. Харченето на лесно спечелени пари, потребителството и разточителната показност станаха норма на поведение на елита в постсоциалистическата ни действителност. Тези норми се утвърждават на фона на нищетата на мнозинството.

Изненада ли е тогава, че реакцията на избирателите придобива политически измерения? Неочаквани могат да са само скоростта и мощта, с която се развиват тези процеси. Вълната, която се надига, оприличавам на реакцията на антиглобалистите – на хората, които не желаят да прекрачат в бъдещето, просто защото не са им предоставени условия да се подготвят за този преход. От едната страна са модерността и технологичният напредък, но от другата остава хуманността.

Очаква ли ни вълна от ляв екстремизъм? Ако на парламентарните избори болшинството гласува срещу политическия елит на страната, то на президентските избори гласуването беше насочено срещу цялата елитна прослойка. Как да бъде прогнозиран изходът от избори, след като двете големи политически сили у нас контролираха общо около 1,6 млн. гласа, което е около 25% от реалните избиратели. Това показаха резултатите от парламентарните избори. Оказа се, че НДСВ няма никакво влияние отвъд ореола на Симеон Саксгобургготски. Следователно, от тук насетне на демократично проведени избори в България могат да се случват всякакви изненади.

Партийната система е в разруха

Статуквото се гради само на авторитета на няколко лица. След победата на Георги Първанов мнозина сини симпатизанти и деятели заявиха: “Откъде ни се натресе тоя?” Бих им възразил по следния начин: “Радвайте се, че е този!” Георги Първанов е доказан политик. През 1997 г. в екстремна ситуация взе много трудни, но спасителни за страната решения. И Георги Първанов, и Ахмед Доган са доказали, че действат национално отговорно. Освен това, зад тях стоят сериозни партийни структури.

Третото лице, на което се крепят в момента крехките завоевания на младата ни демокрация, безспорно е Симеон Сакскобургготски. Към тази тройка може би трябва да добавим и името на Стефан Софиянски. Петър Стоянов пропусна своя шанс да остане в този отбор, като не разбра настроенията на хората и по този начин свали от себе си доверието им да ги представлява. Твърдя, че в момента политическата ни система се намира в критична ситуация и ако разбием авторитета на водещите фигури, пътят към косовизация на страната ще бъде много лесен.

Съществува заплаха от вълна от ляв радикализъм, който може да се развие както на социална, така и на етническа основа. Сега въпросът не е в Стоянов или в Първанов, а в тежестта на президентската институция. С какво Георги Първанов се превърна в изразител на новите надежди? От една страна, той излъчва улегнал ляв традиционализъм, а от друга страна, успя да убеди хората, че е способен да прокара нов морал в политиката.

Когато изборният резултат стана ясен, се чу дълбока въздишка от “дясната” страна – как ще се живее занапред в тази страна с този народ. Интересно ми е как бихме реагирали всички ние (щъкащите по жълтите павета), ако ни се наложи да издържаме семействата си с по 100-200 лв. на месец, ако не ни стигат средства да купим учебници на децата си. Отговорът изглежда доста прост – ами, ще живеем като преобладаващата част от сънародниците си. Само че сами си го премълчаваме.

Дори от Европа казват, че с гладен и гол народ там не ни искат. Първо чакат да си оправим собствената къща, а след това проблемите с тях ще бъдат лесно разрешими. Слава Богу, пътят ни е предначертан. Но той не е за 10-15 на сто от българите, а за цялата нация. И без това сме прекалено малко, за да имаме някаква тежест и като пазар, и като присъствие, че отгоре на това и сами да се делим. Резултатите от изборите отхвърлят тезата, че Георги Първанов е спечелил благодарение на гласовете на големите малцинствени групи – турците и ромите. Първо, тези групи гласуваха доста шарено и, второ, преднината, с която победи (над 300 000 гласа), е по-голяма от тяхната електорална тежест.

Според мене едно от най-поразителните неща, които се случиха на тези избори, беше реакцията на Петър Стоянов веднага след като станаха известни крайните резултати. Той просто свали маската, която му беше наложена и се превърна в познатото лице. Пое върху себе си отговорността за очевидните гафове, обърна се подобаващо към победителите, впоследствие обяви временното си оттегляне от активния политически живот в страната. Просто отново влезе в ролята на надпартиен политик като облече онази дреха, която хората харесваха и одобряваха. По този начин той отговори и на много важния въпрос, който си задаваха неговите разочаровани привърженици: “Сега накъде?” Това са реалностите – пътят е заедно към Европа, но с всичкия багаж

Това са правилата на демокрацията.

Вследствие на резултатите от тези избори се получи интересна конфигурация. Имаме дясноцентристко правителство, което трябва да продължи структурната реформа, и ляв президент в качеството на негов коректив. Да се надяваме, че това ще изгради добър баланс между институциите. Същевременно пред основните направления в политическото пространство се отварят възможности за развитие. Сигурно е било необходимо да вървим по този път, за да можем един ден да изградим у нас партийна система от европейски тип.

Трябва да се подчертае, че на тези избори победата не е на БСП, а на Георги Първанов. Лидерът на левицата успя да убеди хората в това, в което партията му само няколко месеца по-рано не успя. Разбира се, с победата си Георги Първанов отваря нови хоризонти пред лявото пространство. За овладяването им обаче са необходими нови идеи и нови лица. Както и продължаване на пътя със стратегическия съюзник – ДПС. Обаче опасността от ретроградни промени в социалистическата партия е реална. Освобождаването на лидерския пост и натискът отдолу създават възможности за реваншизъм.

Решаването на тази кризисна ситуация ще е от значение не само за бъдещето на БСП, но и за възстановяването на политическите структури в страната. На десницата също са й необходими нова визия и нова ориентация. При крайно затворената политика на СДС изграждането на нова (светло синя) писта просто се налага от обстоятелствата. Обстановката в СДС също е тревожна - на фона на общите процеси борбите между сините лидери изглеждат самоунищожителни.

По същество тези избори имаха и това значение, че показаха как ще се развиват процесите в българската политика през следващите няколко години. Преструктурирането на политическото пространство вече е в пълен ход. Ново важно обстоятелство е, че от сега нататък (за разлика от 90-те години на миналия век) правилата ще се определят не от политиците, а от избирателите. Бих перифразирал думите на Дядо Вазов: “На колене, драги читателю (политико), пред теб е българският избирател!”

Акцентирам ти в този материал на някои постановки:
1.Управлението на СДС, което се отрази и на президентските избори, не постигна нищо, което да убеди широки кръгове от населението, че е успешно.
2.Първанов има лични качества, това се отнася и за цялото му семейство, които са предпоставка за един успешен мандат.В това включвам и някои елементи от чисто битов план на фона на царящата разруха в страната и на фона на циничното поведение в този контекст на "синята" върхушка.
3.Народът вече влезе в правомощията си на последна инстанция в демчократичното общество и той вече е в състояние самостоятелно да оценява политиките, независимо от медийните влияния.